И какво да правим, за да не провокираме тази особеност у детето.
До неотдавна терминът „дисграфия“ е бил известен само на тесен кръг от специалисти.
А много деца, и възрастни също, са били принудени да се примирят с етикета неграмотни.
Днес ситуацията се променя.
Децата с дисграфия получават шанс за качествена компенсаторна помощ.
Какво е това дисграфия и кои са факторите, които могат да предизвикат развитие на това нарушение?
Какво е това дисграфия?
За наличието на дисграфия сигнализират грешките при писане, никак несвързани със знанието или незнанието норми за правопис.
Дисграфията – това е нарушение на развитието.
Това е обективна невъзможност за пълноценно овладяване на писмената реч, която възниква заради недостатъчна функционалност на мозъчните структури, отговарящи за писмото.
Защо едва наскоро тази диагноза се сдоби популярност?
Означава ли, че това е някаква болест на 21-ви век и в миналото децата не са страдали от нея?
Да се твърди, че дисграфия в миналото не е имало, съвсем не е правилно.
Дори нашите баби си спомнят поне 1-2 съученици, които в часовете по български език и литература винаги са били обект на подигравки от учителите.
Учителите са се дразнели от факта, че тези деца не могат на нищо да се научат.
Разбира се, отговорността за този неуспех се е прехвърляла на самите деца.
Проблемът винаги е съществувал, но днес тези деца станаха повече.
Защо?
Нека разберем обективните причини и фактори, които могат да повлияят на развитието на нарушенията?
Фактор №1 – недостиг на живо общуване
Ако говорим за фонематичната страна на общуването, само до преди няколко десетилетия на децата се е говорело и чело много повече, отколкото сега.
Били са пасивни съучастници, а не са стояли пред телевизора или в количката, докато мама си чати по Вайбър.
Днес живата реч е заменена с аудиоформат.
Родителите отказват да четат на глас, като се оправдават с липсата на навик за художествено четене или недостиг на време.
Това е причината да пускат на децата аудиокниги.
Децата в предучилищна възраст се интересуват от речта сама по себе си.
Обучението на това, което на професионален език се наричат речеви шаблони:
• Умение правилно да се променят думите;
• Правилно да се акцентират;
• Правилно дишане и разпределяне на речевото дишане;
Е възможно единствено на практика с носителите на езика.
Електронните устройства на практика не са подходящи за тази цел.
Проблемът съвсем не е в качеството на предаваното съдържание, а че днешните деца изпитват дефицит на общуване.
Родителите започнаха по-рядко да говорят с тях.
Фактор №2 – заседнал начин на живот
Дисграфия – това е вследствие на недостатъчно моторно и сензорно развитие в ранна детска възраст.
Говорейки на прост език, заради това че детето не преминава през дължимите етапи на пълноценно двигателно развитие, в бъдеще то трудно усвоява четенето и писането.
Фактор №3 – тревожност на родителите
Съвременните родители започнаха да отделят по-голямо внимание на безопасността на детето.
И това, колкото и да е странно, е негативен фактор.
Микроби! Само безотговорните родители ли позволяват на детето да слезе на пода и да пълзи? Игрите на пода се възприемат като нещо неправилно, нехигиенично.
Но децата задължително трябва да пълзят.
Толкова много, колкото е възможно. Колкото по-дълго, толкова по-добре.
Защо това е толкова важно?
Именно в периода на пълзенето се формира взаимодействието между полукълбата.
