Зеленият чай се приготвя единствено от листата на чаения храст, които са подложени на минимално окисляване по време на обработката им.
Зеленият чай произхожда от Китай от преди 5000 години и се смята, че носи много ползи за здравето ви.
Но той се свързва и с много други азиатски дръжави, като Япония и Южна Корея. В последните няколко години, зеленият чай придобива все по-голяма популярност и в Западна Европа, както и в Северна Америка, и е на път да измести традиционно консумирания там черен чай.
Зелен чай се отглежда не само в Азия, но и на много други места по света, поради което вкусът му може да варира според различните условия, при които е отглеждан чаеният храст.
Екипът от клиниката Майо в САЩ установи, че с помощта на зеления чай може да подобри състоянието на пациентите с хронична лимфоцитна левкемия (ХЛЛ).
ХЛЛ е рак на кръвта и костния мозък, който засяга белите кръвни клетки и е най- често срещаната форма на левкемия с над 3000 нови случаи, най- вече над 60- годишна възраст, диагностицирани във Великобритания всяка година.
Смята се, че зеленият чай има възможности за превенция на рака.Вълнуващо е, че изследванията могат да дадат нова надежда за пациентите с този вид заболяване. Тази болест се нарича хронична левкемия, защото прогресира по- бавно от острата левкемия. Някои пациенти живеят в продължение на десетилетия, носейки това заболяване.
Тъй като няма известно лечение, лекарите традиционно не се фокусират върху ранните стадии на болестта, за да видят как ще се развие, а минават директно към традиционните форми за лечение на рак - химиотерапия.
Изследователите от Майо са направили тест през 2004 година, който показва, че зеленият чай може да убие левкемични клетки. Четирима пациенти с ХЛЛ, лекувани в клиниката, са били на зелени таблетки, съдържащи екстракт от чай, епигалокатехин галат и антиоксидант. Това определено подобрява тяхното състояние, което е още едно доказателство за полезните свойства на зеления чай.
В рамките на няколко месеца, лекарите разбират, че трима от четиримата пациенти показват признаци за регресиране на рака. Четвъртият пациент също показва леко подобрение, но то не е клинично значимо.
Тейт Шанафелт каза: „ Опитът с тези хора води до някои предположения, че нашите вече публикувани лабораторни находки, могат в действителност да се използват при пациенти с това заболяване.”
Но той предупреди, че са нужни повече изследвания, за да се докажат тези констатации и да се провери за странични ефекти.
Кен Кембъл, директор на Изследователския фонд за левкемия, заяви: „Резултатите са интересни, но не можем все още да кажем, че това е годно за лечение на рак.”
Изследователите от клиниката се нуждаят от изследвания в по- голям мащаб, както и контролирано проучване, за да се види дали сегашните констатации могат да бъдат потвърдени и да влязат в сила.
Ако това стане факт, този вид лечение може да помогне на много хора с хронична лимфоцитна левкемия, които живеят дълги години, подложени на мъчителни химиотерапии, при които не е сигурно, че краят ще е положителен за здравето на пациента.
