Ако се опитате да потърсите определението за „макарони“ в старите речници можете да намерите това – италианско национално ястие, представляващо само по себе си форми от пшенично тесто, наподобяващи тръбичка.
Къде всъщност са се появили макароните?
Думата макарони е с италиански произход и се употребява навсякъде по света, затова съмнение от къде произлиза това ястие няма как да остане, въпреки това за макаронени изделия /във вид на домашна юфка/ се споменава още в древногръцките документи.
Смята се, че макароните първи приготвяли жителите на остров Сицилия през Средновековието. И те първи измислили да ги гарнират със сирене, да ги обливат със зехтин и да им добавят подправки.
Впоследствие били изобретени машини за разрязване на пшеничното тесто и преси, които осигурявали възможност да се произвеждат макаронени изделия от различни видове и форми.
Макарони - полезни свойства
Италианските макарони се различават по състав, дължина, дебелина, цвят и форма, а също и по време за приготвяне, но чужденците трудно успяват да ги разграничават, затова условно се подразделят на 3 вида.
И макаронените изделия могат да бъдат дълги, къси и пълнени, а също и по състав на пшеничното тесто – със и без яйца.
За най-добри се считат макароните от твърдите сортове пшеница.
Те са източник на много полезни растителни белтъчини, а мазнини изобщо не присъстват. Съдържат сложни въглехидрати, които бавно се разграждат и не предизвикват натрупване на мазнини.
Освен това макарони наричат именно тях /макароните от твърдите сортово пшеници/, а останалите с добавено брашно от меките сортове зърно – просто макаронени изделия.
В България по размер те биват големи, малки и много малки, но се подразделят и по форма – на дълги, къси, накъдрени и фигурни.
Състав и калоричност
Дори и обикновените макарони, произведени от бяло брашно, разбира се, от твърди сортове пшеница, съдържат много полезни и необходими за здравето вещества.
Мазнините в макаронените изделия са много малко и са абсолютно натурални – тези, които се съдържат в житните зърна.
Също така в тях е установено наличието на голямо количество белтъчини и още повече сложни въглехидрати, има и растителни влакна, скорбяла, мастни киселини, витамини – РР, Е, от група В, Н; минерали – калий, фосфор, калций, магнезий, хлор, сяра, натрий, желязо, цинк, йод, мед, манган, хром, флуор, мобилден, силиций, кобалт – както се вижда минералният състав е изключително богат.
Повечето хора смятат, че макароните са „ужасно калорична“ храна и от тях се пълнее не с дни, а с часове, но това не са нищо повече от спекулации и слухове.
В 100 грама сухи макаронени изделия се съдържат 340 килокалории, а в готовите макарони, тоест варените, двойно по-малко, тоест само 170.
Ако човек консумира това ястие със зеленчуци или ако добави зехтин, сирене или морски дарове, няма да напълнее, освен ако не преяжда.
От порция макарони той би си набавил въглехидрати, които се усвояват бавно и поддържат чувството за ситост.
Балансът на хранителните вещества в бялото брашно от твърда пшеница осигуряват на организма всичко, което му е необходимо, при което обемът на мускулната му тъкан непроменен, а витаминен недостиг не възниква.
За съжаление, днес пшеницата, от която се произвежда брашното прекалено много се рафинира и след това се добавят синтетичните витамини, но дори и в този случай макароните са много по-полезни от останалите тестени изделия, тъй като в тях няма мазнини, мая, захар и други добавки, както в сладкишите и хляба.
