Лошото време и закъснелият или отмененият полет обикновено са рецепта за нещастие.
Но в един случай преди 50 години, именно лошото време и закъснял полет успяват да спасят десетки хиляди животи.
Доктор Антъни Ипстейн успява да направи фундаментални открития, които променят живота на много хора, помагайки им да се излекуват точно в един такъв дъждовен ден, когато полетът му се забавя и на медика му се налага да остане още.
Болестта срещу, която той открива лечение, е кръстена на него и днес е по-известна като болестта или синдромът на Ипстейн.
Сър Антъни Ипстейн открива, че хората и по специално децата от тропическите райони, са много по-предразположени към определен вид тумори.
Доктора споделя, че е станал свидетел на много интересни неща по време на своите престои в Африка.
Ипстейн добавя, че там е било изключително често срещано едно дете да носи тумори в себе си, които да избиват по различни места от тялото му. Най-често Ипстейн е забелязвал тези тумори по устната кухина и около устата на децата.
Всъщност вирусът на Ипстейн не е неизлечим, но преди 50 години, когато медицината е била доста по-слабо развита то сега, хората не са знаели, че това е отделно, уникално по рода си заболяване.
На практика към тази инфекция те са се отнасяли така, сякаш лекуват страничен симптом на някое вече познато заболяване.
Сър Антъни Ипстейн споделя, че чрез онези години, той е работил в областта на вирусни инфекции и заболявания, които засягат пилетата и съответно произлизат от тях.
Докторът казва – „Мислех си, че всички тези неща са просто симптоми, докато не започнах да правя по-обстойно проучване”.
„Нямах си и идея с какво се захващам, защото, все пак, по онова време се занимавах със заболявания от коренно различен вид, които нямаха нищо общо с тази новооткрита инфекция.”
Сър Антъни Ипстейн споделя, че от самото начало е знаел, че всичко това е навързано по някакъв начин и всичко зависи от обстановката.
Все пак, е видял тези туморни образувания в зоната около устата само при децата от Африка и то не от всички страни, а само тези, в които климатът е много мек и влажен, т.е. държавите, разположени около Екватора.
„Този вид инфекция не беше присъща за децата от Европа, което ми подсказа, че явно заразяването с нея изисква по-специални условия” – споделя Ипстейн.
Другото интересно нещо около вируса на Ипстейн е, че повечето от хората го носят в себе си, дори и тези, които не населяват Африка, просто само при някои се отключва, защото, както вече споменахме, тази зараза изисква специални условия, в които може да се развие.
Друг интересен факт около болестта на Ипстейн е, че тя се развива в слюнката, а скоростта на развитието й зависи отново от региона, условията, климата и много други странични фактори, пред които заразеният индивид е изправен.
Проблемът с цялата тази зараза е, че в Африка децата са по-бедни и често им се налага да ядат от една чиния, да пият от една чаша.
По този начин в едно семейство, дори и да има само един болен индивид, несъмнено всички ще заболеят.
А рано или късно тези болести се прехвърлят между континентите. Само си представете как благодарение на акселерацията при децата, чрез целувки и различни други методи на докосване, те щяха да си предават заразата от един на друг, ако сър Антъни Ипстейн, не беше направил своето проучване.
