Лечение с хипноза - кога се прилага

Терапевтичното въздействие върху психиката на човека винаги изисква високо майсторство. Всякакви външни вмешателства трябва да се изпълняват.

Когато става дума за лечение някои хора се отнасят скептично, а други изразяват опасения. Всъщност тази практика заслужава внимание, тъй като много често тя е не просто уместна, но и незаменима.

Същевременно е необходимо да се отличават ситуациите, когато хипнозата не е нищо повече от измислица или плацебо.

Какво е това хипноза?

Доказано от науката явление, а не измислица. Това е следствие от въздействието върху човешката психика, в резултат на което се достига състояние, което е погранично между бодърстването и съня.

Практикуването на хипнозата има древна история. Първоначално се е прилагала в окултизма.

И въпреки че и досега границите на функциониране на човешкия мозък не напълно познати, развитието на науката все пак се е отразило и върху използването на хипнотичните практики.

Съвременното прилагане на хипнозата в традиционната медицина се основава на това, че:

• Хипнотизаторът изпраща в съзнанието на пациента образна информация – убеждение, команда;
• Мозъкът на пациента реагира на убеждението с конкретно поведение – с възникваща мисъл, емоция, последователност от действия;
• На фона или отвлеченото или утилизираното внимание на пациента хипнотизаторът извършва необходимото действие към човешкото съзнание.

Това действително са много деликатни материи, с които обаче може и трябва да се работи професионално.

Доказано е клинично, че при „изключване“ на вниманието, което има място при хипнозата, се отбелязва понижаване на критичната оценка на случващото се.

Тогава човек не се замисля за реалността и изобщо за вероятността на дадено събитие и следователно възможностите на организма се увеличават съществено.

За психофизиологични признаци за пребиваване на пациента в състояние на транс се смятат:

• Фиксиране на погледа в едно място или предмет;
• Забавяне на рефлекса за преглъщане и за премигване;
• Разширяване на зениците;
• Отпускане на мускулите на тялото, включително и на лицевите;
• Рязко намаляване на броя на движенията;
• Понижаване на честотата на сърцебиене и съответно на пулса;
• Забавено и по-ритмично дишане;

Кога се прилага лечение с хипноза?

За този терапевтичен метод се замисля далеч не всеки. На някои хора трябва да им бъдат обяснени предимствата и целесъобразността на метода.

Хипнозата по своята същност не може да бъде самостоятелен метод на лечение. Но много ефективно може да се използва като спомагателна психотерапия.

Днес хипнотерапията е уместна за облекчаване и трансформация на множество нарушения и не само на такива с психологически произход.

Отчитайки психосоматичната природа на множество физиологични състояния, хипнозата е приложима и по отношение на тях. Най-проучени днес са психологическите фактори на следните заболявания:

• Бронхиална астма;
• Язва на стомаха и на дванадесетопръстника;
• Същинска артериална хипертония;
• Исхемична болест на сърцето;
• Главоболие;
• Захарен диабет;
• Ревматоиден артрит;
• Напрежение, световъртежи, вегетативни разстройства, чието общо понятие е вегетосъдова дистония;

Гореизброените заболявания могат да се лекуват с хипноза в качеството на спомагателно към основното лечение.

Към състоянията, които е уместно да се лекуват с хипноза, следва да се отнесат:

• Разнообразните фобии;
• Болки с всякаква генеза – отстраняват се само като симптом, но рядко и тяхната причина;
• Зависимости – вредни навици, хранителни такива, което обикновено спомага за отслабване, но и за лечение на нервни и психически анорексии;
• Психологически отклонения – неврози, психози, а в отделни случаи дори и шизофрении;
• Кожни проблеми – уртикария, младежки пъпки;