Съвременната ендоскопска хирургия, за разлика от своя предшественик – традиционната хирургия, предпочита използване на миниатюрни разрези с минимално увреждане на тъканите.
С тази цел се използва лапароскопия. Първите експериментални методики са били разработени още в началото на по-миналото столетие.
Сега минимално инвазивната хирургия по право заема една от основните ниши в лечението на много заболявания.
Какво е това лапароскопия
Това е високотехнологична оперативна намеса, в резултат на която достъпът до вътрешните органи се прави не чрез голям разрез, а чрез възможно най-малък.
За тази операция е необходимо специално оборудване – лапароскоп, снабден със система от лещи, видеокамера и инструменти. Съществуват 2 основни разновидности на лапароскопия:
- Диагностична – провежда се с цел потвърждаване или опровергаване на диагнозата при съмнения. Това позволява избягване на неоправдани хирургични интервенции и позволява своевременно започване на терапия.
- Лечебна – целта на тази операция е непосредствено лечение на основното заболяване. Например, лапароскопията в гинекологията позволява разрешаването на редица сериозни проблеми, при които консервативното лечение не помага.
Предимства и недостатъци на метода
Както и всяка друга хирургична процедура, лапароскопията има своите предимства и недостатъци.
При избор на метод на лечение лекарят оценява рисковете индивидуално за всеки, което позволява свеждане до минимум на нежеланите последствия.
Сред основните предимства на метода са:
- Малки размери на разрезите – шевове след лапароскопия могат да се обработват и самия опериран;
- На практика не остават белези;
- По-малък риск от разпространение на инфекцията от околната среда, отколкото при традиционни обширни разрези;
- Кръвозагубата е минимална – не е необходимо допълнително преливане на кръв или на нейните компоненти;
- Възстановяването продължава не повече от седмица;
- Болков синдром на практика отсъства.
Почти всички недостатъци на процедурата имат значение само за опериращите лекари. Но опитният хирург успешно се справя с всички трудности. Недостатъците на подобна оперативна интервенция са следните:
- Хирургзите следва да преминат през допълнителни курсове и да овладеят специални навици – затова лапароскопия е възможно да не се извършва във всички болници.
- Има риск от случайно увреждане на съдове или нерви;
- Ограничение на обем на движенията;
- Необходимо закупуване на скъпоструващо оборудване.
Как се използва лапароскопията в гинекологията
Акушерство и гинекология – това са направленията в медицината, в които намират широко минимално инвазивните интервенции.
Това позволява намаляване на риска от нанасяне на травми на репродуктивното здраве на жените. Лапароскопия в гинекологията се прилага при наличие на следните показания:
- Вродени или придобити деформации на половите органи;
- Разрастване на вътрешната обвивка на матката – ендометриоза;
- Гнойно-възпалителни заболявания на матката и на придатъците – ендометрит, салпингит, оофорит;
- Доброкачествени и злокачествени тумори на органите на малкия таз;
- Нарушение на проходимостта на маточните тръби;
- Подозрение за атипично разположена бременност;
- Безплодие с неизяснена причина.
Подготовка за операция – какви изследвания са необходими
Преди хирургична интервенция е необходимо да се направят изследвания на кръв и урина. Показни са и инструментални изследвания – рентгенография, ЕКГ и ЕХО-КГ.
При назначаване на лапароскопия следва да се направи намазка, при установяване на бактериални инфекции, следва да се проведе лечение, преди да се пристъпи към операция.
2 седмици преди операцията трябва да се спазва специална диета с ограничение на мазнините, напълно е необходимо да се преустанови употребата на спиртни напитки. 8-12 часа преди операцията не трябва да се яде.
Как се обработват шевовете след лапароскопия и възстановяване
Изписването е около 1-3 дни след хирургичната интервенция. В болницата медицинската сестра разяснява какви са правилата за грижа за постоперативна рана.
Шевовете следва да се обработват много внимателно, за да не се разпространи инфекция. За тази цел се използват следните групи лекарства:
- Антисептични препарати с локално приложение – хлорхексидин, мирамистин, кислородна вода.
- Средства, които подобряват заздравяването на тъканите и осигуряващи профилактика на формиране на тъканите.
Всички препарати трябва да се нанасят на суха и чиста кожа, с предварително измити ръце – това намалява вероятността от разпространение на инфекцията в раната.
В рамките на месец след операцията се забранява носенето и вдигането на тежко, за да се осигури нормален процес на възстановяване.
