Лъчев проктит – това е рядко срещано заболяване сред хора с онкологична диагноза.
Неговата същност се заключава в това, че в крайния отдел на дебелото черво се развива възпаление, обусловено от въздействието върху органите на малкия таз на радиационна терапия.
В някои случаи това патологично състояние може да се формира, дори след няколко години.
Съпровожда се с ярко изразени местни нарушения и значително понижава качеството на живот на болния.
Прогнозата при това нарушение е сравнително благоприятна, но понякога е възможно да възникнат различни тежки усложнения.
Като пример могат да се приведат различни чревни кръвотечения, свивания на ректума, фистулни дефекти и т.н.
Същност, причини
Лъчевият проктит е заболяване, от което страдат хора, които вече имат онкологично заболяване.
Това възпаление е най-често срещаният вариант на засягане на стомашно-чревния тракт при провеждане на радиационна терапия.
Известно е, че около 20% от хората се сблъскват с лъчев проктит. Зависимост от пол и възраст не се проследява.
Най-често и опасно усложнение при този патологичен процес е стриктури на правото черво – ректума, които изискват бързо провеждане на оперативна интервенция.
Най-голям брой случаи на лъчев проктит е свързано с контактно въздействие на гама лъчи. Значително по-рядко принос в развитието на заболяването има дистанционна терапия с гама-лъчи и рентгенова терапия.
За да се формира в ректума възпалителен процес, крайният обем на полученото излъчване трябва да съставлява не по-малко от 50 грей. Рискът от увреждане на дебелото черво пряко зависи от дадената доза.
Като пример, може да се приведе, че при получаване на 60 грей рискът от развитие на възпаление съставлява около 50%.
Възпалителен процес
Въз основа на характера на възпалителния процес се различава остра и хронична форма на лъчев проктит.
Острата форма се съпровожда с ярко изразена клинична картина. хроничната форма на това възпаление обикновено е резултат от недостатъчно добре лекуван остър процес.
В зависимост от това в какви срокове са възникнали възпалителните изменения в ректума, е прието да се разграничава ранен и късен вариант. При ранния лъчев проктит се формира през първото тримесечие след проведена терапия.
Късният вариант на болестта се установява, в случай че патологичният процес се е развил след 4 и повече месеца. Понякога този интервал може да стигне до няколко години.
Освен това в класификацията на лъчевия проктит са включени катарална, ерозивно-десквамативна, инфилтративно-язвена и некротична форма. Най-благоприятно катаралното възпаление.
То се характеризира с увреждане на повърхностните слоеве, поради което се наблюдават отоци и хиперемия. Освен това, при катарална форма протича активно образуване на слуз.
Ерозивно-десквамативна форма се съпровожда с образуване на единични или множествени ерозии, които са с повърхностен характер.
Симптоми, възникващи при лъчев проктит
Основен симптом, сигнализиращ за развитие на този патологичен процес, е болката.
Локализира се в областта на правото черво и значително се усилва след акта на дефекация. В редица случаи сигнализира за леко чувство за сърбеж.
Непосредствено от дебелото черво се отделят слузести маси. При нарушаване на целостта на лигавицата в тази област се придобива кървав характер.
Диагностика и лечение на възпаление
Тази болест се открива въз основа на цял комплекс от допълнителни изследвания. Първо се снема анамнеза и обективен преглед на пациента.
Задължително се назначава пълна кръвна картина, в резултат на която се установява признаци на възпалителни процеси.
Лечението при това възпаление се състои от назначаване на противовъзпалителни и антихистамини.
