Мечтали сте като дете да станете президент? Или известен писател?
Да получите Оскар, Нобелова награда или да бъдете от хората, които наричат лидери на мнение? Днес тези амбиции ви се струват смешни наивни, откъснати от реалността?
Психологът Ейбрахам Маслоу е виждал в отказа от високите цели… страх да реализираме себе си. Страх пред по-добрия в себе си. Откъде се появява този страх?
Защо се страхуваме да реализираме своите скрити възможности
Всички хора се раждат с безграничен потенциал твърдял Ейбрахам Маслоу. Само че малко успяват да реализират своите възможности и да станат такива, каквито могат да бъдат.
Една от причините психологът вижда в противоречивите чувства, които изпитваме по отношение на собственото си израстване – тук са не само радост, ентусиазъм, вдъхновение, но и неувереност, уплаха, безсилие.
Тази сложни преживявания, зад които се крие страх от собственото величие, Маслоу нарича „комплекс на Йона”, като се използва за илюстрация на историята на пророка Йона от Стария Завет.
Според Библията, пророкът Йона се опитвал да се противопостави на призива на Господа да изпълни своята велика мисия.
Много от нас се отклоняват от призванието, съдбата, мисията си, пише Маслоу в книгата „Новите предизвикателства на човешката природа”.
Често бягаме от отговорност, която ни се възлага или по-скоро ни предлага природата, съдбата, а понякога и случайността, подобно на това както Йона се опитва да избяга от съдбата си.
Притесняваме се от най-висшите си възможности, както и от най-нисшите. Обикновено се боим да станем такива, каквито си представяме в нашите най-добри моменти, в най-благоприятните условия, като проявяваме най-голямо мъжество.
Радват ни и ни карат да треперим онези божествени възможности, които откриваме в себе си в такива пикови моменти, но едновременно се тресем от слабост и страх преди лицето на същите тези възможности.
Поглед отстрани
Комплексът на Йона се проявява навсякъде – и в професионалната сфера, и в областта на отношенията с противоположния пол, и дори в бита – там, където правим избор и поставяме цели.
Едни от нас отказват да направят кариерен скок – боят се, че ще ги сметнат за властлюбиви и прекалено амбициозни.
Други внезапно осъзнават, че когато направят нещо мащабно, те ще започнат да привличат към себе си твърде много внимание, а с него ще дойде не само поощрението, но и осъждането и противодействието.
И избират вместо активност фалшиво смирение, като се потапят в дребни рутинни дела.
От една страна, се възхищаваме на тези, които създават голямо и стабилно семейство, с ентусиазъм встъпват в такива отношения и след това на доверието, което изграждат с децата, емоционалната и сексуалната близост с половинката.
Ценим успехите на тези, които са упорити в това, което правят, измислят, разработват нови програми /роли/ и проекти.
С възторг наблюдаваме творчески натури, които са способни да преобразуват пространството около себе си, красиво да обзаведат дома си, да устроят градината или дори квартала си.
Ако самите ние обаче не принадлежим към тези хора, то най-вероятно наред с възхищението ще усещаме смесени чувства, нещо близо до завист, ненавист към себе си и/или другите.
Опитваме се да понижим дискомфорта, когато си мислим за това, че тези творчески личности /щастливи двойки/ успешните в своята сфера професионалисти са голяма рядкост, изключение.
Или можем да измислим историята, че те се преструват и всъщност не са щастливи.
И все пак някъде дълбоко вътре в нас знаем, че притежаваме огромен потенциал, но някак отказваме да го използваме. Решили сме да понижим летвата. Защо така се боим от своите възможности?
Не се чувстваме достойни? Не искаме да работим толкова усърдно?
Да се сприятелим с душата си
Тези, които знаят историята за пророка Йона, който се отказва от призванието си, и затова е погълнат от кит, са наясно с нейния щастлив край.
Йона прекарва 3 дни и нощи в корема на кита, всъщност се потапя в подсъзнателното. И веднага щом кита изплува на сушата, Йона намира нов път, по-осмислен и по-просветлен, отколкото преди.
Всеки от нас може да избира нов път, да установява нова летва и да се стреми към важна цел, като по никакъв начин не губи връзка с реалността. Опитът на успешните хора показва, че това е напълно възможно.
