Умението да чувстваш чужда болка или радост, като своя собствена, се смята за голямо преимущество и за необходимо качество за много професии – лекар, учител и психолог. Но как да не прекрачваме границата, отвъд която емпатията става вредна не само за този, който съчувства, но и за обекта на нашето съчувствие?
Границата, която не бива да се прекрачва при емпатия
Повечето хора смятат, че емпатията – това е умение да се поставим на мястото на другия, да влезем в неговите обувки. Психолози пък уточняват, че това е съпреживяване на състоянието на друг човек, но не губим усещане за себе си.
Разграничават се 2 вида емпатия. Емоционална – съобразяване на собствените чувства с тези на другите. И когнитивна – способност да разбираме как другия човек мисли.
Разбираемо е тълкуването на емпатията като основа на добротата и на морала. Но при по-задълбочен анализ се установява, че тя не е морален ориентир, защото ни лишава от възможност да помогнем в дългосрочна перспектива.
Защо с емпатията не трябва да се прекалява
Повод е погрешни разсъждения, безразличие и строгост. Води до ирационални и несправедливи решения. Затова и все повече хора са против излишното състрадание.
Пример за потвърждение на тази позиция. Представете си 10-годишно момиче с терминален стадий на рак на мозъка, което изпитва силна болка и с обикновените медикаменти не може да се постигне облекчение.
Да предположим, че работите в клиника и може да преместите малко по-напред в листата на чакащите за операция момиченцето, което толкова много страда. Как бихте постъпили? Този въпрос са си задавали участници в изследването, което провежда социални психолог Даниел Батсън от Университета на Канзас.
Когато на доброволците описвали ситуация, те разбирали, че в листата на чакащите има деца, които са нуждаят от повече помощ. Но когато първоначално ги помолили да си представят болката само на това 10-годишно момиче, те предлагали да сложат фамилията ѝ преди тази на другите деца.
Състраданието може да се окаже по-силно от усещането за справедливост
Тук емпатията взима превес над справедливостта и води до аморални решения. Реакциите на страданията детето били предизвикани от емпатия, способност да се поставяме на мястото на другиго.
Изследванията в областта на невропсихологията и неврофизиологията потвърждават, че тази емпатия влияе на здравето на този, който я изпитва. Преживяването на чужда болка активизира същите невронни мрежи, както и когато изпитваме истински болезнени усещания.
Ако това се случва постоянно, това може да повлияе на здравословното състояние, тъй като човек многократно усилва стресовото натоварване върху себе си, за да съчувства на околните.
Емпатията е нещо като прожектор. Осветява или показва хората, които са се оказали в полето на състраданията ни.
Емпатията ни кара да се грижим за избраните, но това отива на втори план или изобщо остава в сянката на дълготрайните последствия от действията ни. Заслепява ни, лишава ни от съчувствие към страданията на останалите в настоящето и бъдещето.
Това може да се наблюдава в африканските държави. Благотворителната помощ разрушава икономиката, тъй като стоките и хранителните продукти от развитите страни карат конкуренцията да разорява местните фермери и производители.
Когато помагаме на един, нанасяме вреда на много
Прекалено състрадателният психолог, например, е в рисков. Възможно е да се лиши от способност да помага или дори да навреди. Рискува да се потопи в емоциите на клиента и да загуби поглед върху ситуацията като цяло.
Способността да бъдем добри родители също може да пострада от излишна емпатия. Когато твърде много вникваме в страданията на другите, от страх да не му причиним краткотрайна болка сега, не можем да му помогнем в дългосрочна перспектива.
Например, трябва да убодат пръста на детето, това може да е болезнено, но помага за своевременно разпознаване на болестта и за спасението му утре.
Родителите често са принудени да карат децата да правят това, което не искат в този момент, но това ще е от полза в бъдещето.
Ако по-чувствителните родители не настояват неприятно действие днес, когато съжаляват за детето, то няма да се научи да се адаптира в зряла възраст.
Трябва да тренираме да гледаме на нещата осъзнато, да не се поддаваме на първия емоционален порив.
