Понякога да бъдеш насаме със себе си е най-добрият, а може би и единствен начин да си починем пълноценно.
Сам или самотен – каква може да е разликата
В условията на съвременния живот, когато повечето от нас живеят в градовете, а технологиите ни позволяват да сме свързани 24 часа в денонощието 7 дни в седмицата, понякога се създава впечатление, че никога не сме сами.
Това впечатление обаче е погрешно – средно човек прекарва приблизително 29% от дневното си време сам. Над този факт е добре да се замислим.
През по-голямата част от това време, разбира се, не ценим самотата. Стоим пред екрана на компютъра, занимаваме се със скучни дела в работата, или се прибираме у дома сами, макар и да се придвижваме с претъпкан автобус или вагон на метрото.
И не смятаме това време, което да е само за нас, не го ценим и не намираме в него начин да си починем.
Изследването, в рамките на което на хора в случайно време от деня им идва съобщение, което да им напомня всеки път да събират слюнка за изследване, показва, че нивата на хормона на стреса кортизол, били средно по-високи, когато участниците били сами.
Не е изненада, че още по-високи били стойности на хормона на стреса, когато участниците не просто били сами в определен момент, но се чувствали също така тъжни и самотни.
Психолози установяват, че е много важно, когато сме сами, да си напомняме, че имаме важни и добри взаимоотношения с другите хора, за да не изпаднат в състояние на реална самота.
Ако ви се струва, че нямате отношения с никого, който ви разбира, и не вярвате в Бог или в дух, който би могъл да ви помогне в такива моменти, самотата може да ви застигне, дори без значение има ли я или не.
Качеството на отношенията с околните – причина за самота
Реалната изолация, разбира се, може да засили това чувство, но често неговата поява или липса се определят не от наличието на друг човек до нас, а от качеството на нашите отношения.
Количеството също може да е от значение. Самотата често възниква вследствие на разминаване между реалния брой приятели и тези, които бихме искали да имаме.
Изследователи от Университета на Айова, направили проучване сред своите студенти, установяват, че колкото по-близо е реалното количество приятели сред студентите до оптималното според тяхното собствено мнение, толкова в по-малка степен самотни се чувствали те.
Не е важно колко голямо или малко е това количество – това е нещо много субективно - важно е това, че ако човек сам чувства, че в живота му няма достатъчно добри отношения с другите хора, то става в много по-голяма степен, предразположен към самота.
Изследователите от Университета на Айова изясняват и още един факт, който е изумил и тях самите.
Ако количеството реални приятели при студента надминавало оптималното за него, той също се чувствал самотен.
Възможно е твърде големият брой приятели да са започнали да го отегчават и може би въпреки тяхната увереност в обратното те да не са достатъчно близки.
При студентите участващи в изследването се постига обратния ефект, те имали толкова много приятели, че не им оставало време да останат малко сами.
В рамките на направен тест учените от Университета на Айова питат – каква е противоположността на самотата? 1/3 от взелите участие така и не успяват да отговорят на този въпрос. Сред тези, които успяват, най-популярен вариант е удовлетвореността от отношенията с другите хора, на второ място се оказва щастието, на трето – приятелството.
Да се загубим насаме сами със себе си
Уединението осезаемо влияе на това как се чувстваме. Влиянието може да бъде положително или отрицателно в зависимост от нивото на самота, което изпитваме.
Нека да помислим върху един от най-екстремните случаи на уединение, за страшната мярка за наказание, името на което е карцер.
Някои от затворниците попаднали там твърдят, че след като били преместени там, почувствали облекчение – никакви шумни съкилийници и твърде много време, за да помислят и за да си починат.
Това обаче, което се случва със съзнанието, когато останем насаме със себе си, може да завърши доста неприятно.
Човек, прекарал в изолатор на затвор дълги месеци, тъй като е политически затворник в Северна Африка, разказва, че усещането, че никой не знае, че си там, и затова си сам, се изживява много тежко.
В изолатора на затвора нямало нищо нито легло, нито дори тоалетна – само тесен отвор под самия пот.
Безкрайните дни преминавали в пълна тишина, докато слънцето не залезело. След това започвали да крещят други затворници, които отивали да вечерят. Колкото и странно да звучи, тези крясъци успокоявали мъжа, напомняли му, че все още не е сам на света.
От Университета на Калифорния в Санта Клауз проучили въздействието на престоя в карцера върху психиката на затворниците в затвора с един от най-строгите режими на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”, където в отделни килии, които са като карцери, са повече от 1000 души.
Много от затворниците са прекарали в тях повече от 10 години. Реакцията на изтърпяващите наказанието при тези условия е различна. При някои започва ужас, който се нарича клаустрофобна паника, която започва веднага след затварянето на вратата.
Други като цяло не се държат лошо, но с времето губят надежда и изпадат в дълбока депресия. Колкото по-дълго, толкова повече липсата на външни стимулатори започва да се отразява на когнитивните способности на затворниците, много започват да си губят паметта.
Наблюдавани са и много тежки случаи, в които човек буквално се губел, като личност се увреждал до толкова, че вече не може да се възстанови.
Взаимодействието с другите ни поддържа като пълноценни личности
В ежедневието постоянно използваме нашите взаимодействия с другите хора, за да ги регламентираме, да ги настроим и да настроим своята личност.
Затова е повече от логично, че много от затворниците, лишени от контакти с другите започват да подлагат на съмнение собственото си съществуване.
В опит да не загуби себе си в такива условия мъжът, политически затворник от Северна Африка, Табир, пеел по цели нощи или разговарял сам със себе си.
Понякога той предизвиквал надзирателите, за да получи възможност за взаимодействие с другите. Понякога не се подчинявал, например, отказвал да връща празната чиния след хранене, тогава в карцера влизали група въоръжени надзиратели.
Обикновено това не завършвало добре за Табир, но му позволявало да влезе в контакт с други хора. През целия период на своето заточение Табир бил убеден, че каквото и да направят с него затвора, никога няма да победят неговата воля.
В крайна сметка Табир успява да избяга, когато попада в болничното крило на затвора, а след това си осигурява политическо убежище във Великобритания.
Как виждаме, принудителната пълна изолация може да предизвика доста сериозни личностни проблеми, но ако прекарваме известно време сами по собствен избор, то можем да се „изгубим” в много по-лек и дори в полезен вариант.
Предимството на такова уединение се състои в това, че на личността не се оказва никакъв натиск отстрани – свободни сме да оставим своето съзнание на волята да го оставим само да решава кои сме ние всъщност.
Някои хора твърдят, че така са започнали да разбират по нов начин себе си. Това обяснява и защо изпитваме нужда да се отдръпнем от всичко и от всички, когато трябва да вземем едно или друго сериозно решение в живота ни.
Повече креативност, когато прекарваме време сами
Резултатите от едно изследване, в което вземат участие жители на САЩ, на възраст от 18 до 25 години, показват, че прекарването на времето насаме е свързано с повишени нива на креативност.
Това е логично, ако си спомним нашите заключения по темата витаене в облаците. То може да повдигне нивото на креативност, но не е толкова лесно да се направи, когато сме сред други хора.
