В много случаи при аритмия не е необходимо активно лечение. Но в ситуациите, когато лекарят определя, че нарушението на сърдечния ритъм трябва да се коригира, терапията зависи от това какъв тип нарушения на сърцето са били установени.
При изразена патологична брадикардия може да е препоръчително поставяне на кардиостимулатор, който чрез генерация на импулси изравнява ритъма. Операцията се провежда под местна упойка, с ендоскопия, а при деца – с пълна упойка.
Кардиостимулатор – метод на лечение на аритмия
Аритмията със забавен сърдечен ритъм – брадикардия, се лекува най-често с имплатируеми кардиостимулатори.
Това е устройството, което дава на сърцето електрически импулс, когато естественият водач на ритъма, наречен синусов възел, работи непълноценно или увредените проводящи пътища, поради което възниква аритмия.
Когато кардиостимулаторът разпознае, че сърцето не бие в необходимия ритъм, изпраща електрически импулс, като кара миокарда да се съкращава.
Имплантираният кардиостимулатор не се конкурира с естествените сигнали на сърдечния ритъма, а допълв, замества, когато е необходимо. Електрическите импулси обикновено не се усещат от пациента.
Кардиостимулатор може да се използва отделно или в комбинация с лекарства за лечение на аритмия.
Стимулатор на сърдечен ритъм – как е устроен?
Кардиостимулаторът има няколко части – микропроцесор, или логическа схема, е „мозъкът” на устройството.
Батерия осигурява захранване, а проводникът съединява прибора с електрод, който фиксира всеки удар на сърцето и при необходимост подава електрически импулс.
Адаптивните кардиостимулатори също могат да се настройват спрямо повишена активност – ходене, бягане или други видове упражнения. Тези кардиостимулатори контролират сърдечния ритъм и повишават скоростта до необходимото ниво на активност.
Понякога временен кардиостимулатор се поставя преди имплантация на постоянен. Може да се използва за нормализация на сърдечния ритъм в продължение на кратко време, от няколко часа до няколко дни.
Устройството е разположено извън тялото на пациента, затова човек трябва да е легнал, докато работи. Временният апарат се отстранява, след като бъде поставян постоянен, контролиращ сърдечния ритъм непрекъснато.
Тип прибор – в зависимост от увреждането на сърцето
Типът постоянен кардиостимулатор зависи от съществуващите нарушения на сърдечния ритъм. Има няколко варианта:
- Еднокамерни – снабдени са с един проводник, който се разполага в горната или в долната камера на сърцето;
- Двукамерните са с 2 проводника – първият е разположен е на горната от едната страна на сърцето, а втората – в долната камера;
- Бивентрикуларни кардиостимулатори са снабдени с проводници както в двете камери, така и за горната камера на сърцето;
Съществуват рискове, свързани с имплантацията на кардиостимулатор, който включва сериозни опасности, затова преди процедурата лекарят обяснява какви са предимствата на този метод на лечение.
Процедура по имплантация – анестезия или наркоза?
Повечето процедури по имплантация на кардиостимулатора се извършват с използване на местна анестезия, за да се обезболи областта на разрези. Освен че се използва анестезия, се изписват и допълнителни лекарства, които помагат за успокояване и отпускане.
Ако аритмията се лекува с кардиостимулатор при деца, обикновено се използва пълна упойка, тъй като малчуганите не могат да стоят неподвижни по време на процедурата.
Какво прави лекаря по време на имплантация?
Процедурата по имплантация се извършва с помощта на специално рентгеново оборудване.
Лекарят вкарва проводник или няколко във вената под ключицата и го прекарва към сърцето под контрол на рентгеновите лъчи, за да се проследява точността на поставяне.
