В последните 2 години, след като бяхме „повалени“ от Ковид-19, здравето на респираторната ни система се превърна в тема номер 1. Пулмолозите започнаха да дават гласност относно много респираторни заболявания и това как да ги профилактираме.

Затова днес решихме да поговорим за една от най-често срещаните патологии на белите дробове, а именно – хронично обструктивна белодробна болест (ХОББ).

Що е то ХОББ

Хроничната обструктивна белодробна болест (ХОББ) е лечимо заболяване, характеризиращо се с ограничение на въздушния поток в дихателните пътища. За съжаление, състоянието, не е напълно обратимо, дори и след лечение.

Обикновено болестта е прогресираща и е породена от възпалителна реакция на белите дробове, провокирана от вредни частици или мръсни газове. Засегнати, най-често, са пациенти над 40-годишна възраст, пушачи или хора, изложени на битови или професионални вредни фактори.

Причината за поява на ХОББ се счита, че е комбинацията от генетични фактори и фактори на заобикалящата ни среда, най-агресивният от които е – тютюнопушенето.

Кои са рисковите фактори

  • Фамилна обремененост, като по-предразположени са мъжете;
  • Тютюнопушене (цигари, лула, пури, наргиле);
  • Обитаване на среда, подложена на битово замърсяване на въздуха;
  • Работа сред промишлен прах и химически агенти (пари, дразнители и дим);
  • Наследствен дефицит на алфа- 1 – антитрипсин.

Стадии на зоболяването

Първи стадий (лек):Често се наблюдава хронична кашлица и отделяне на храчки. В тази фаза пациентите, обикновено не осъзнават,че функцията на белите дробове е увредена.
Втори стадий (умерен): Характерен е задух при физическо усилие. Това е фазата, в която хората обикновено започват да търсят медицинска помощ, заради появата на хронични респираторни симптоми.
Трети стадий (тежък): Задухът става по-изразен, намаля физическия капацитет и повтарящи се езизоди на обостряне на задуха и храчкоотделянето, които повлияват качеството на живот на болните.
Четвърти стадий (много тежък): Характерна за този стадий е хроничната дихателна недостатъчност. В тази фаза качеството на живот е много влошено и пристъпите на влошаване могат да са животозастрашаващи. Пациентът не може да извършва никакво физическо усилие и е принуден да застава само в легла поза или леко изправена, за да може да се улесни дишането му.

Симптоматика

Симптомите на ХОББ отначало не се проявяват или пациентите не им обръщат нужното внимание. Заболяването протича с периоди на затишие и обостряне.

То е прогресиращо, като се стига до тежки усложнения.

Най–честите симптоми са:

  • Задух;
  • Продуктивна кашлица, съпътствана от отделяне на слузно-гнойни или слузни храчки;
  • Тежест и болка в гръдната област;
  • Свиркания в гърдите при преглед със стетоскоп;
  • Невъзможност за извършване на физически дейности, свързани с ходене.

Характерни са и : намалена сатурация, нервно-психически промени, нарушения на съня и др.

Как се поставя диагнозата

Според пулмолозите, основно и най-важно значение за поставяне на диагнозата имат резултатите от проведеното функционално изследване на дишането (ФИД). Това е изследване, което дава информация какъв е функционалния капацитет на белите дробове, как протичат процесите на вдишване и издишване и какво е количеството въздух, преминаващо през белия дроб по време на нормалния дихателен цикъл, както и дава информация за разпределението на кислорода в белия дроб.

На базата на този резултат лекарят преценява дали има стесняване (обструкция) на дихателните пътища.

Лабораторните кръвни показатели също имат значение за поставяне на правилна диагноза. Те дават информация за степента на възпалението и дали са засегнати други органи и системи.

Препоръчват се следните изследвания: пълна кръвна картина, биохимични изследвания (чернодробни ензими, липидограма, глюкоза, креатинин), възпалителни маркери (CRP).

При съмнение за ХОББ се прави и рентгенография на белите дробове, която ще даде информация за наличие на структурни промени в белодробния паренхим.

Какви са възможностите за лечение

За лечението на хроничното обстлуктивно белодробно заболяване се използа медикаментозна терапия. Включват се две основни групи медикаменти:

  • Медикаменти с противовъзпалителен ефект - най-често предписвани са кортикостероиди;
  • Медикаменти с бронходилататорен ефект (разширяващи дихателните пътища) – обикновено се дават при настъпил пристъп, но има случаи, в които се предписват и за дълготрайно приложение.

И двата вида лекарства подобряват по различни механизми проходимостта на дихателните пътища (бронхите).Бронходилататорните лекарства, обаче се смятат за най-ефективни в борбата срещу болестта. Те се прилагат инхалаторно.

Лечението има за цел да подобри газообмена в белия дроб, а оттам и да облекчи симптомите. Лекарствата подпомагат и отхрачването на застояли секрети улесняватпоемането на въздух.

Медикаментите се предлагат най-често под формата на инхалаторни устройства, които са достъпни и лесни за употреба при добро обучение на пациентите, за да позовлят на пациетите по-добро качество на живот в извънболнична среда.
При преценка на лекуващия лекар и след изостряне на симптомите към лечението могат до се включат допълнителни медикаменти: антибиотици, кортикостероиди, витамини и др.

При вече диагностицирани с ХОББ се препоръчват противогрипна и антистрептококова ваксинация, както и имунопрофилактика.

Какви са прогнозите на лекарите

Правилно предписаното лечение от лекар и правилно водене на предписаното лечение от страна на пациента водят до поддържане на добро общо състояние и задоволително качество на живот. Пациентите, диагностицирани с ХОББ подлежат на редовни прегледи за проследяване на състоянието им.