Процесът на възпитание се гради, върху това как родителите учат децата да се държат правилно. Много често децата слушат от възрастните думи и фрази, които играят голяма роля в детския живот и в изграждането на характера.
Някои от тях са много популярни в много семейства, предават се от поколение на поколение, смятат се за полезни за тяхното развитие.
Когато родителите ги говорят, те искрено смятат, че когато детето усвои какво му казват мама и тате, ще расте културно и възпитано, прието в обществото. В тази статия ще бъдат разсеяни заблудите за правилата, които родителите са свикнали да внушават на децата.
Децата трябва да слушат възрастните
Някои толкова често говорят за това, че престават да се замислят. Почти всички родители искат от децата послушание.
Когато детето не пречи на възрастните, с него няма грижи – то хвърля боклука, учи си уроците, не прекъсва възрастните при разговор, постъпва така както го съветват родителите, лесно се отказва от мнението си.
Послушните деца са повод за положителни емоции, и родителите, възпитавайки ги нямат проблеми с тях. Послушанието – това е забележително,но децата не трябва да слушат винаги и всички.
В такива случаи те лесно могат да бъдат манипулирани и дори да се изложат на опасност. Например, да тръгнат с непознат човек, да отворят вратата на чужди хора, когато родителите ги няма у дома и т.н.
Това утвърждение трябва да се разбира в смисъл, че детето трябва да слуша родителите и другите роднини, но да не забравя да мисли с главата си. Ако винаги родителите вземат решение вместо детето, то ще лесно ще се поддава на внушения.
Децата трябва да търпят и да слушат
Понякога у детето възникват трудности в общуването с връстниците или с възрастните хора. Именно от това, което говорят по този повод родителите зависи отношението на детето към него като личност и проявление на инициатива.
Случва се така, че децата ги бият, обиждат, неприятно шушукат зад гърба им, а родителите ги съветват да бъдат търпеливи и да не провокират конфликти.
Те казват на детето да бъде по-умно и да не обръща внимание. Културата на поведение и чувство за собствено достойнство е добре, но далеч невинаги помагат за запазване на самооценката.
Понякога способността за защита е единственият начин за преустановяване на детския конфликт. Освен това децата трябва да знаят, че имат право да отстояват своята чест, да пазят личните си вещи и да не позволяват на никого да се отнася към тях с неуважение.
Децата трябва да мислят за другите
„Първо трябва да помислиш за другите, а след това за себе си” – така обичат да казват родителите, внушавайки на децата, че спокойствието и радостта на околните е по-важна, отколкото собствените желания и чувства.
Често родителите произнасят тази фраза, когато се опитват да отучат детето от алчност, желаят да възпитават у него съчувствие и разбиране.
Това внушение води до това, че децата дават всичко за другите, забравяйки за себе си – играчки, бонбони, не умеят да се борят за внимание на родители, педагози.
В резултат, когато порасне, детето не знае какво желае, не умее да решава проблеми само, не цени своите усилия, не забелязва достойнствата. Често сравнява себе си с други и му се струва, че те знаят и умеят много, а то не е толкова способно и интересно.
