Възпалението е реакция, предизвикана от увреждане на живи тъкани в тялото. Възпалителният отговор е защитен механизъм, който еволюира в по-висшите организми, каквито са хората, за да ги предпази от сериозни инфекции и увреждания.
Неговата цел е да се локализира, да се елиминира вредния агент и да се премахнат компоненти на повредени тъкани, така че тялото да може да започне да се самолекува.
Реакцията се състои от промени в кръвния поток, увеличаване на пропускливостта на кръвоносните съдове и насочване на течности, протеини и бели кръвни клетки (левкоцити) към мястото на увреждане на тъканите.
Възпалителна реакция, която трае само няколко дни, се нарича остро възпаление, а възпалителната реакция, която има по-голяма продължителност, е известна като хронично възпаление.
Острото възпаление
Въпреки че острото възпаление в крайна сметка обикновено е полезно за организма, то често причинява неприятни усещания, като например болка при възпалено гърло или сърбеж на мястото на ухапване от насекомо.
Дискомфортът обикновено е временен и изчезва когато възпалителния отговор е свършил работата си. Но в някои случаи самото възпаление може да причини вреда на човека.
Когато регулаторните механизми на възпалителния отговор са дефектни или способността да се изчисти повредената тъкан е по някаква причина отслабена, може да се стигне до деструкция на тъканта.
В други случаи неподходящ имунен отговор може да доведе до удължен и вреден за тялото възпалителен отговор.
Примерите включват някои алергични възпаления или свръхчувствителност към агент от околната среда, например полени, които обикновено не представлява заплаха за индивида, но стимулират възпаление и автоимунни реакции, в които хроничното възпаление се задейства като имунен отговор на организма срещу собствените тъкани на човека.
Причини
Факторите, които могат да стимулират възпаление включват микроорганизми, физически агенти, химикали, неподходящи имунни реакции, както и смърт на тъканите.
Инфекциозни агенти като вируси и бактерии са едни от най-често срещаните фактори, отключващи възпалителните процеси. Вирусите водят до възпаление чрез проникване в клетки на тялото и унищожаването им.
Бактериите пък отделят вещества, наречени ендотоксини, които могат да инициират възпаление. Физическа травма, изгаряния, радиация, измръзване и други могат да увредят тъканите и също да доведат до възпаление.
До възпаление могат да доведат различни корозивни химикали като киселини, основи и окислители. Както бе споменато по-горе, неправилно функциониране на имунологичните реакции може да предизвика неподходяща и вредна за човешкото тяло възпалителна реакция.
Възпалението може да се получи, когато тъкани умират от липса на кислород или хранителни вещества - ситуация, която често се дължи на загуба на притока на кръв към областта.
Признаци
Четирите основни признака на възпаление са зачервяване, топлина, оток и болка. Зачервяването е причинено от разширяване на малките кръвоносни съдове в областта на нараняването.
Топлината е резултат от повишения приток на кръв към района и обикновено я усещаме в периферните части на тялото като кожата. Подуването, наречено оток, се дължи главно на натрупването на течност извън кръвоносните съдове.
Болката, свързана с възпаление е резултат от нарушаването на тъканите в дадена област, причинено от отока.
Лечение и възстановяване
По време на лечебния процес, повредените клетки трябва да се възстановят. Различни видове клетки се различават по отношение способността им да се регенерират.
Някои клетки, като епителни клетки, регенерират лесно и бързо, докато други, като чернодробните клетки, обикновено не се размножават, но може да бъдат стимулирани да направят това след настъпване на определени увреждания.
Все пак има и други видове клетки, които са напълно неспособни на регенерация. За да бъде регенерирането успешно, е необходимо също така структурата на тъканта да е достатъчно проста за да се възстанови.
Например, неусложнени структури като плоска повърхност на кожата са лесни за възстановяване, но сложната структура на някоя жлеза не е. В някои случаи, неспособността да се възпроизведе даден орган в първоначалния му вид може да доведе до заболяване.
Такъв е случаят с цирозата на черния дроб, в които възстановяване на повредени тъкани може да премине в изграждането на необичайни структури, които могат да доведат до кръвоизлив и смърт.
Когато увредените тъкани са пострадали съществено или тъканната структура не може да бъде регенерирана успешно, това води до образуването на фиброзен белег.
В процеса на ремонт се създават нови кръвоносни съдове и клетки, наречени фибробласти. Обемът на съединителна тъкан е обикновено по-малък от този на тъканта, която замества, което може да причини свиване и изкривяване на някои органи. Най-драстичните случаи на белези се появяват в отговор на тежки изгаряния или травми.
Акумулиране на гной
Процесът на образуване на гной, наречен гноясване, се случва, когато средството, което провокира възпалението, е трудно да се отстрани от организма.
Гнойта е вискозна течност, която се състои предимно от мъртви и умиращи неутрофили и бактерии, клетъчни остатъци и течност изтекла от кръвоносните съдове. Най-честата причина за натрупването на гной е инфекция с гноеродни бактерии, такива като Staphylococcus и Streptococcus.
Гнойта започва да се събира в тъкан, заобиколена от мембрана, което води до формирането на структура, наречена абсцес. Понеже абсцесът е почти недостъпен за антитела и антибиотици, е много трудно да се лекува.
Понякога е необходимо да се направи хирургически разрез за да се оттече мръсотията и да бъде отстранен. Някои абсцеси, като циреи, може да се спукат от само себе си. Кухината, която остава след абсцеса, се свива и тъканта се заменя постепенно с нова и здрава тъкан.
Хроничното възпаление
Ако агентът, който предизвиква възпаление, не може да бъде елиминиран или ако има някаква намеса в лечебния процес, острият възпалителен отговор може да прогресира до хронична фаза.
Повтарящи се пристъпи на остро възпаление също могат да доведат до хронично възпаление. Физическите симптоми, продължителността, както и последиците от хронично възпаление варират в зависимост от причината и способността на организма да облекчи състоянието.
Какво може да предизвика хронично възпаление?
роничното възпаление може да бъде предизвикано от инфекциозни организми, които са в състояние да устоят на защита на гостоприемника и да продължат да живеят в тъканта за продължителен период от време.
Тези организми са туберкулоза, гъбички, протозои и някои паразити. Други възпалителни агенти са материали, чужди на организма, които не могат да бъдат отстранени чрез фагоцитоза или ензимна разбивка.
Те включват вещества, които могат да се вдишват, като например кварцов прах, а също и материали като метални или дървени стърготини.
Когато имунната система е прекалено чувствителна, автоимунната реакция може да се превърне в хронично възпаление. Автоимунни реакции могат да доведат до някои доста известни хронични възпалителни заболявания като ревматоиден артрит.
Отличителен белег на хроничното възпаление е проникването на мястото на тъкан от макрофаги, лимфоцити и плазматични клетки.
Макрофагите са основните клетки, участващи в хронично възпаление и произвеждат много ефекти, които допринасят за развитието на тъканно увреждане с последващи функционални нарушения.
Грануломатозно възпаление е отделен вид хронично възпаление. Той се характеризира с образуването на грануломи, които са малки колекции на модифицирани макрофаги и обикновено са заобиколени от лимфоцити.
Един класически пример за грануломатозно възпаление е туберкулоза. При нея се образуват грануломи, наречени туберкули. Грануломи обикновено могат да възникнат от гъбични инфекции. Срещат се при шистозомиаза, сифилис и ревматоиден артрит.
