Монофобия, или страхът да останеш сам, е термин, който обхваща различни понятия.
За едни е страх от раздяла с определен човек. Други hr е страх от това да живеят сами или да са сами на публично място.
Трети се страхуват да остават сами у дома. Пълният разцвет на тази фобия обаче се среща сравнително рядко.
Страхът да се разделиш с някого
Повечето хора могат да определят едно или няколко лица, които им действат като система за подкрепа.
Хората са социални същества, и ние се чувстваме най-комфортно, когато можем да споделим нашите успехи и предизвикателства с някой, на когото се доверяваме.
Съпрузите често се чувстват некомфортно, когато партньорът им е в командировка или е далеч от дома.
Тийнейджърите може да изпаднат в паника, когато най-добрият им приятел е далеч от тях. В повечето случаи тези чувства са мимолетни и кратки и един разговор по телефона или комуникация по интернет са достатъчни, за да успокоят страданието.
За някои хора обаче, това не е така и ги обзема паника, щом даден човек напуска къщата. Те се страхуват и стават неспокойни, когато любимият човек отива на работа, среща се с приятели или се занимава с хобито си.
В екстремни случаи, някои хора се страхуват дори когато любимият човек е в друга стая на къщата.
Този страх е често срещан при малките деца. Като цяло се счита за нормална част от развитието и не се диагностицира, освен ако е състоянието е необичайно тежко или продължава повече от шест месеца.
Страхът да останеш сам на публично място
Страхът да бъдеш сам на обществени места може да бъде обвързан с условия като социална фобия или агорафобия.
Ако не се чувствате комфортно в присъствието на непознати, приятелите или членовете на семейството може да ви подействат успокояващо.
Много хора с този страх се чувстват неловко и неудобно, тъй като смятат, че са в центъра на вниманието, когато вечерят навън или пазаруват сами.
Страх да не си сам вкъщи
Страхът да останеш сам у дома е свързан с това, че може да възникне извънредна ситуация. Обири, ремонт на дома, както и наранявания са най-често споменаваните страхове.
Те може да са по-силни при хора, които не могат да се доверяват на собствената си преценка, или пък че може да не реагират адекватно при възникване на извънредна ситуация.
Някои хора се страхуват да останат насаме с мислите си. Ако страдате от депресия или тревожност, можете да се опитате да отвлечете вниманието си с нещо друго, което да ви държи заети.
Ако смятате, че за да се справите с мислите си, ви е наложително да разговаряте с някой, може би имате проблем. Чувството, че си наистина „сам” може да означава разстройство на личността. Потърсете съвет от специалист, ако не сте сигурни какво чувствате.
Разбира се, в някои ситуации, страхът може да бъде разумен. Фобиите никога не се диагностицират, когато страхът е разумен и пропорционален на ситуацията.
Ако страдате от някои заболявания или живеете в опасен квартал, загрижеността ви може да е напълно смислена. Много хора в тези ситуации трябва да намерят начини за минимизиране на риска, като например да си вземат куче или паник бутон.
Страхът да живееш сам
Страхът да живееш сам често е резултат от този да останеш сам у дома. Някои хора нямат против да останат сами у дома за един следобед или дори за няколко дни, но не приемат идеята да живеят сами продължителни периоди от време.
Подобно на страха да си сам вкъщи, този се корени в липсата на самочувствие. Може да се притеснявате, че няма да сте в състояние да се грижите за къщата, да реагирате при извънредни ситуации, или дори да се грижите за собствените си основни нужди.
Справяне със страха да останеш сам
Независимо от кой тип е вашата монофобия, има няколко основни стратегии, с които да се справите. Много хора смятат, че фоновият шум помага.
У дома включете телевизора или радиото. Изтеглете си филми или музикални клипове. Ако сте на публично място, слушайте MP3 плейър.
Четете книга, сърфирайте в интернет, изгледайте един филм. Използването на смартфон, таблет или преносим компютър ви отклоняват вниманието, когато пътувате в обществения транспорт.
Много хора смятат, че релаксиращите упражнения намаляват тревожността и дори може да предотвратят пристъп на паника.
Целенасоченото дишане, медитацията и ароматерапията са сравнително лесни за прилагане методи и може да се използват навсякъде.
