Захарният диабет се проявява във вид на нарушение на въглехидратния обмен с увеличаване на нивата на глюкозата в кръвта.
При хората с това заболяване инсулинът се образува, понякога в големи количества, но загубва способността си да взаимодейства с клетките на тялото и по този начин се влошава усвояването на глюкозата.
Специалистите са идентифицирали множество причини, поради които е възможно възникването на диабет. Най-често диабет се развива в случай, когато човек удовлетворява своите психологически потребности като например любов, грижа, с помощта на храна.
В психоанализата битува мнението, че храната – това е своеобразен еквивалент на любовта, а именно – човек несъзнателно поставя знак за равенство между храната и любовта.
Заместването на липса на любов в живота на един човек, включително и към самия себе си, предизвиква възникването на затлъстяване, което на свой ред е една от предпоставките за диабет.
Следващата причина също възниква поради приравнява на любовта към храната. Когато човек „загубва любов“, например умира близък човек, отново потребността от любов се заменя с необходимостта от храна.
Независимо от количеството на консумираната храна, настъпва емоционално преживяване на глада с „гладна обмяна на веществата“, която съответства на патологичния метаболизъм при захарна болест.
Диабетът възниква на фона постоянно чувство за тревога и страх /статистика – при жените болни от захарен диабет втори тип в 10.71% от случаите присъства ярко изразена тревожност /.
Несъзнателно човек, който се намира в състояние на страх или тревога е готов за борба или бягство. От изследванията е видно, че такива състояния се съпровождат от увеличаване на кръвната захар.
И ако човек постоянно изпитва такива негативни емоции, то съществува риск отговорните за поддържането на глюкозата в кръвта физиологически механизми да се нарушат и в резултат да възникне захарен диабет.
Психолозите – специалисти по психосоматика отбелязват, че в 25% от случаите пусковият механизъм за развитие на диабет се явява наличието в техния живот на хроничен /постоянен/ стрес.
Диабетиците винаги имат някакви психологически проблеми и психически разстройства, които сами по себе си им причиняват страдания, освен това те влияят неблагоприятно на изхода от заболяването и неговото лечение.
Наличието на такива фактори негативно се отразява на житейската стратегия на човека. Целият му живот се съсредоточава около заболяването – диабетът като начин на живот.
От гледна точка на психосоматиката учените от Мюнхенския университет установили 3 основни причини за развитие на захарен диабет:
• Посттравматична депресия – често се развиват след тежко сътресение. И тогава организмът в състояние на шок, образно казано, „забива“ и не може да излезе от него, въпреки че ситуацията е останала в миналото.
• Хронични семейни проблеми – хората ги крият, натрупват им се с годините и не се опитват да ги разрешат радикално или да прибягнат до психотерапия.
Следва да се отбележи, че на състоянието на панкреаса неблагоприятно му се отразява нестабилността и чувството за очакване /паническото/. За нормализация на кръвната захар е необходимо само и единствено спокойствие.
• Високо ниво на тревожност – в състояние на паническа атака организмът бързо изгаря захарта, а инсулинът от своя страна едва успява да се освободи. На много хора за да се справят с тревогата и нервността им се приисква да хапнат сладко.
С времето се формира постоянна потребност /модел на поведение/ - образно казано, стресът да бъде изяждан. Резултат – зависимост от сладкото, следствие нарушаване образуването на инсулин, а това означава и развитие на диабет тип 2.
