Изследователите са открили връзка между употребата на антихолинергични лекарства и повишеният риск от развитие на болестите деменция и Алцхаймер при възрастните хора.
Много лекарства имат силни антихолинергични ефекти. Тези медикаменти се определят като клас, който блокира действието на невротрансмитера-ацетилхолин, които засяга тялото и мозъчната дейност. Употребата на тези лекарства е причина за поява на странични ефекти като сънливост, задържане на урина, запек и изсушаване на устата и очите.
Екип от изследователи, ръководени от професор Шели Грей от Университета на Вашингтон и училището по фармация в Сиатъл, предават своите констатации в „JAMA Internal Medicine“ през януари 2015.
Според професор Грей: „Възрастните хора трябва да са наясно, че много от сънотворните медикаменти включително и тези отпуснати без лекарско предписание имат силни антихолинергични ефекти. Те не трябва да прекъсват терапията си, но задължително трябва да поискат съвет от лекуващия лекар.“
Професор Грей подчертава, че изследването не дава основания да се прекъсне употребата им, но пациентите трябва да обяснят причините за безпокойството си пред лекуващия лекар. Тя казва: „Лекуващият лекар трябва да следи резултатите от приема на медикаменти при по-възрастните пациенти, дори лекарствата да са в много ниски дози.“
Въпреки че по време на по-ранните проучвания не са установени връзки между появата на деменция и антихолинергиците последното изследване дава други резултати и според екипа от учени, причината се дължи на по-строгите методи на изследване и работата в продължение на седем години.
Резултатите от първоначалното проучване показват, че високите дози от лекарството предразполагат към деменция, а последните тестове доказват връзката при продължителна употреба на антихолинергици, дори след края на приема им. Учените докладват, че има допълнителен риск, ако употребата на тези медикаменти продължава повече от 3 години.
В проучването на екипа на професор Грей и колегите и участват 3500 доброволци от двата пола над 65 години. Преди началото на изследването никой от доброволците не проявява симптоми на деменция.
Изследователите използват компютърните записи от аптеките, за да създадат точна статистика за употребата на антихолинергични лекарства.
От данните на аптеките добавят всички стандартни дневни дози и изчисляват кумулативната антихолинергична експозицията за всеки участник през последните 10 години. Това актуализиране е необходимо, понеже последно е правена преди 7 години. През този период, близо 800 от участниците са развили деменция.
Резултатите показват, че най-често употребяваните лекарства са трициклични антидепресанти (доксепин), първо поколение антихистамини (хлорфенирамин) и антимускаринови медикаменти, които се използват за контролиране на пикочния мехур (оксибутинин).
Учените изчисляват, че след 3 години хората, които приемат някой от следмите медикаменти в тези дози - 10 мг на ден от доксепин, 4 мг дневно хлорфениламин или 5 мг оксибутинин, ще повишат шансовете за поява на деменция.
Професор Грей казва: „Има алтернативни медикаменти. Например, за да се излекувате от депресия може да използвате циталопрам (Celexa) или флуоксетин (Prozac).
„Все още няма много алтернативи на оксибутинин за увеличаване на контрола на пикочния мехур, но поведенческите промени също могат да бъдат опция.“
Част от доброволците са се съгласили да им направят аутопсия на мозъка след като умрат. Тази процедура може да разкрие, какво предизвиква промените в мозъка, характерни за хора, които развиват болестта на Алцхаймер.
