Тежките заболявания като рак могат да се превърнат в изпитание на вярата и духовността на религиозните пациенти. Но нова серия систематични обзори показва, че религията и духовността може да има положително влияние върху физическото, психическото и социалното благосъстояние на тези хора.
Три мета-анализа, посветени на тези въпроси, бяха публикувани в списание Cancer – рецензираното научно издание на Американската асоциация по онкологични заболявания.
„Днес тази серия мета-анализи представлява най-пълният обзор и синтез на бързо развиващите се области на психосоциалната онкология – ролята на религията и духовността за пациентите с онкологични заболявания“, - коментира Dr.John Salsman от САЩ.
Според авторите на единия от 3-те обзора, неотдавнашно проучване показва, че около 59% от хората по целия свят определят себе си като религиозни, независимо от това дали редовно посещават религиозни служби или не.
Много болни от рак намират утеха в религията и духовността, в едно от изследванията 69% от онкологично болните съобщили, че се молят за своето здраве, като само 45% от хората от САЩ с подобна диагноза правят това.
Към настоящия момент голямо значение се отдава на удовлетворяването на духовните потребности на пациентите с рак, но проведените изследвания по изучаване на влиянието на религията и духовността върху благосъстоянието на такива пациенти обикновено дават противоречиви резултати.
За решаването на този проблем изследователите анализирали всички публикувани изследвания в тази област и провели серия от 3 обзора, включващи данни за повече от 44 хиляди пациенти.
Първият обзор е съсредоточен върху влиянието на религията и духовността върху физическото здраве. Изследователите установили, че онкологичните пациенти, които съобщавали за своята религиозност, по-често имали по-добро физическо състояние и способност да изпълняват своите рутинни задачи.
„Тези показатели били особено силни при пациентите, които преживявали големи емоционални сътресения, включително придобивали чувство за смисъл и цел в живота, а също и усещали приобщаване към нещо по-голямо, отколкото са те самите“ – обяснява водещият автор на изследването Dr.Heather Jim, сътрудник на онкологичния център Моффит в град Тампа, щата Флорида.
Въпреки това не била установена никаква връзка между физическото здраве и поведенческите аспекти на религията като молитва, медитация и посещение на религиозни клубове.
Вторият анализ разгледал психическото здраве на вярващите онкологични пациенти и установил тясна връзка с емоционалните аспекти на религията и духовността, не намирайки същевременно асоциация с поведенческите или когнитивни аспекти.
Доктор Салсман твърди, че духовното благосъстояние било свързано с по-малко ниво на тревожност, депресии или стрес. „Освен това атеизмът и чувството за откъснатост от Бога или религиозната общност били свързани с голям психологичен стрес и по-ниско ниво на психично благосъстояние.“, - добавя той.
Накрая, третият анализ изучавал способността на пациентите да поддържат техните социални роли и отношения, по време на борбата със своето заболяване.
Водещият автор на това изследване Allen Sherman от университета Арканзас казва, че пациентите с по-силно духовно благоразположение, имащи по-позитивни представи за Бога или силна вяра – имат и по-добро социално здраве.
В интервю доктор Салсман бил запитан как сам той вижда механизма, позволяващ да се обяснят тези резултати? Защо голямата религиозност и духовност водят до подобряване на общото благосъстояние на онкологично болните?
Не е ли свързано това с факта, че пациентите, които страдат по-силно, губят и вяра и в резултат резултатите им са по-ниски, тоест не е ли възможно връзката да бъде обратна?
