Сякаш вчера сте плувахте в басейна на хотела на морето и се забавлявахте на дискотеката на плажа, а днес отново – мрачният офис, нервният шеф, скучните колеги… Каква носталгия!
И това не е обикновена носталгия. А истинско неразположение, което психотерапевтите наричат следотпускарски синдром или следотпускна депресия. Именно това състояние е причината повечето молби за освобождаване от работа да се пиша в първите дни след завръщане от лятната отпуска.
Смятате ли, че всичко това се дължи просто на мързел? Но психолозите не са съгласни с това твърдение. Те са убедени, че рязкото преминаване от блажен отдих, където няма нито дисциплина, нито задължения, а само наслада и удоволствие, в „несвободния“ живот е пълно с ограничения – това е огромен стрес за организма.
Него нашата психика го възприема като огромна загуба сравнима само с тази от раздялата с любов. Както и всяко заболяване, това състояние има своя типична клинична картина.
Сред симптомите му са потиснато настроение, пристъпи на раздразнителност по всякакъв повод. На някои ги боли глава, нарушава се сънят им, коремът им постоянно къркори. А на някои дори ги хваща настинка – само и само, за да могат още малко да отложат моментът на завръщането на работа.
Необходимо е да си почивате правилно
Всяко заболяване има свои рискови фактори. Такива има и при постотпускарския синдром и те са:
• Твърде кратък или прекалено дълъг отпуск – неслучайно в миналото престоят в санаториум е бил изчислен за 20 дни, сега са по-кратки – по 14. Всъщност това е и оптималната продължителност на отпуска.
Именно толкова време е необходимо на организма, за да се адаптира към новия режим, да се отпусне и накрая да се върне към обичайния ритъм на живот. За съжаление, 3 седмици отдих за много хора са разкош, който не могат да си позволят. Тогава нека трае поне 2 седмици – по-малко е абсолютно безполезен.
• „Неправилен отдих“ – много хора с цел да видят колкото се може повече забележителности си организират толкова плътен график, че за реалнапочивка изобщо и дума не може да става.
След такъв отпуск е необходим още един за възстановяване на силите. „Зеленчуковият“ отдих също не е добър вариант. Ако прекарате две седмици, хранейки се на шведска или блок маса и лежейки на плажа в поза морска звезда, можете да станете толкова мързеливи, че и пътят до работата да ви се стори маратонска дистанция.
Все пак и по време на почивката са необходими някакви преживявания и физическа активност.
• Нарушение на биологичните ритми – хората, както е известно са сови и чучулиги като има и няколко междинни хронотипа. На първите винаги им е по-лесно – те винаги стават рано, и в делнични, и в празнични дни.
А совите могат да следват своята природа само, когато са на почивка, а през останалата част от времето са принудени да се преструват на „ранни петли“. Затова връщането на работа за тях означава още и необходимост отново да нарушават своите биоритми.
А това е винаги болезнено. Изход е да не се отлага тази необходимост за последния ден, а през втората или съответно третата седмица от отпуската совите да стават по-рано.
• Жесток контраст между ритъма по време на отдих и работа – най-тежко преживяват синдрома хората, които са принудени да работят най-интензивно.
