Болести преследват човек от самото му раждане. Абсолютно здрави хора просто не съществуват, а с възрастта значително се повишават рисковете от развитие на хронични заболявания. А те са много на брой, като се започне от гастрит и диабет, и се стигне до СПИН и синдром на хронична умора.
И ако в лечението на симптомите на тези заболявания медицината вече постигна значителни успехи, то с психологическите и емоционалните проблеми болният трябва да се справя сам.
Как се живее с хронична болест и може ли човек да се радва на живота
Болестта – това са промени, а те неизбежно плашат
Защо човек по-лесно понася грип, простуда и други разпространени заболявания? Защото знае, че те неизбежно ще преминат и ще настъпи оздравяване.
В случаите на хроничната болест няма такава положителна перспектива, тя остава завинаги и постоянно ще напомня за себе си.
Ето тази неопределеност и това замъгляване на перспективите плаши най-много. Човек си спомня, че във всеки случай не може да живее така както иска.
Необходимо е да се съобразява със своето заболяване, да променя навиците си, да се ограничава, но най-страшното, дори не е това.
Повечето изпадат в униние от факта, че се налага редовно да ходят на лекар, да си правят изследвания, често и скъпоструващи.
Всичко това налага свой отпечатък върху ежедневието. Болните започват да изпитват затруднения при изпълнение на елементарни задачи.
Така, и наблюдението на група пациенти, страдащи от хронична умора, показва, че по-трудно изпълняват своите задължения в работата и имат проблеми със социализацията. Освен това те са предразположени към неврози.
Профилактика на депресия – гаранция за успешен и щастлив живот
Постоянните тревоги за собственото здраве, нервното напрежение, негативните емоции, оставят своя отпечатък. Отнемат твърдата почва под краката на човек и създават предпоставки за развитие на депресия.
Вероятността от нейното възникване е толкова по-висока, колкото по-силни са симптомите и по-малък е прогресът в лечението.
В този случай безпокойството и тъгата само се усилват и тук е важно да се приемат мерки за предотвратяване на развитие на нежелани последствия.
Според лекари първите 2 години след поставяне на диагноза са най-опасни в посока развитие на депресия.
С времето рисковете се понижават, но голямо значение има характерът на болестта.
На сърдечно-болните обикновено ги „тресе” по 8 години. Търсенето на решение „Как да се живее по-нататък” е на дневен ред и за страдащите от заболявания на белите дробове и артрит, като колкото по на възраст е болният, толкова е по-потиснат е.
Депресията е страшна не само, поради липсата на настроението и загуба на интерес към живота. Нарушават се други важни аспекти – хранителен режим, хигиенни правила, а това вече пряко влияе на болния, като се влошава неговото здравословно състояние.
Що се отнася до болните от сърце, то за тях депресията може да стане пусков механизъм за развитие на инфаркт или за инсулт, 3-4 пъти се повишава риска от летален изход.
Как да се запази здравето на душата и на тялото при хронична болест
Както самият болен, така и неговите близки не виждат изход от създалото се положение. Всички техни съвети, че трябва да се продължи нататък, се натъкват на глуха стена от неразбиране. И в това няма нищо изненадващо.
Болният смята, че не го разбират, тъй като околните не изпитват това, което изпитва той. По начало той изобщо не смята за възможен животът с подобни ограничения и правила.
Но с времето човек свиква към новите реалности, а някои започват да гледат на болестта като на някакъв Божи промисъл, благодарение на който техния живот става много по-интересен, по-добър и по-перспективен.
Това се отнася както за алкохолиците, които заради хроничен панкреатит са били принудени да спрат да пият, така и ХИВ-инфектирани, болни от хепатит В и С. Учените провели изследвания сред болни от бъбречна недостатъчност, принудени постоянно да минават на диализа.
И установили, че техният светоглед и способност да се наслаждават на живота по нищо не се отличават от удовлетвореността от съдбата на здравите хора.
