Организмът ни притежава „функцията“ естествена резистентност. Това означава, че кожата, лигавиците и нормалната микробна флора имат защитна функция, с която предпазват всеки един от нас от инвазията на всички видове микроорганизми.
Разбира се, щом боледуваме, това означава, че тя не винаги е ефективна и днес ще разберем какви са нейните особености.
Какво означава естествена резистентност
Имунитетът е съвкупност от механизми, които предпазват организма от външни и вътрешни агенти. Той бива вроден (естествена резистентност) и придобит имунитет. Вроденият имунитет възниква, еволюционно, по-рано, в сравнение с придобития имунитет и съществува в организма на всеки още при раждането. Естествената резистентност се определя като неспецифична, тъй като е насочена към всички видове микроорганизми, като тя не е еднакво ефективна, спрямо отделните причинители на инфекции.
Вроденият имунитет е генетично детерминиран и представлява първа линия на защита срещу причинителите на инфекции, които атакуват ежедневно организма.
Кои са факторите на естествената резистентност
Съществуват четири на брой фактори на вроденият имунитет:
- Кожа и Лигавици
- Нормална микробна флора
- Хуморални фактори
- Клетъчни фактори
Как ни защитава нашата кожа
Кожата има способността да се самостерилизира. Това ѝ свойство се дължи на секретите на мастните и потните жлези. Кожата притежава бактериостатично и бактерицидно действие. Когато кожата бъде наранена, се създава огромен риск от навлизане на голям брой микроорганизми.
Каква защита осигуряват лигавиците
Лигавиците осигуряват по-слаба механична защита, в сравнение с тази на кожата. В лигавиците се съдържа слузен секрет – мукус.
Той задържа попадналите микроорганизми, пречи на прикрепянето им и може да ги „обезврежда“.
Когато в устната кухина навлязат микроорганизми, те могат да бъдат елиминирани обратно извън организма, чрез способността на епителя в устата да се кератинизира и да се излющва. В слюнката се съдържат бактериостатични и бактерицидни компоненти. Допълнителна защита се създава от високата киселинност в стомаха, която убива, достигналите до там микроорганизми.
В по-долните отдели на храносмилателния тракт (дуоденом и тънко черво), жлъчните киселини и чревният сок, могат също да убият някои от попадналите чужди агенти.
Сълзите, които отделяме и урината, която изхвърляме успяват да ни «лишат» от част от ненужните и вредни микроорганизми.
Каква е ролята на микробната флора
В тялото се създава т.нар. микробен антагонизъм – развитието на патогенните микроорганизми се възпрепятства в резултат на присъствието на естествените бактерии в организма.
Хуморални и клетъчни фактори
Клетъчните и хуморалните фактори се борят срещу вече попаднали в нашите тела микроорганизми.
Към клетъчните фактори спадат всички клетки на вродения имунитет – макрофаги, еозинофили, неутрофили, мастоцити, базофили, естествени убийци, дендритни клетки.
Хуморалните фактори играят роля в стимулирането на възпалението. Откриват се в серума или мястото на възпаление.
