Всеки, тайно, а напоследък, дори и не особено тайно мрази – от самият човек зависи дали той ще си го признае или не, дали ще го покаже или не.
Сякаш омразата ни доставя едно уникално удоволствие – това да виждаме грешките на другите и да им се смеем, сякаш ние никога не бихме допуснали такива, това да караме другите да се чувстват зле, недостатъчно добри, недостойни, това да им се присмиваме или ги нараняваме – всички тези малки, така обикновени и нормални за времето, в което днес живеем, действия, са именно тези действия, които много често ни носят някакво вътрешно удовлетворение, някакво чувство на задоволство и дори, на моменти, гордост.
Критика или омраза?
От това открито да критикуваш някого има ползи – но много се различава градивната критика от чистата и проста омраза, макар че не особено хора наистина успяват да видят разликата.
Когато някой ни каже нещо, което показва, че не е доволен от нашата работа или представяне, че нещо не сме се справили както трябва с еди-какво си и т.н. много от нас са готови веднага да скочат и да завявят: „Не, ти ме мразиш и затова не ти харесва нищо, което направя!“.
Е да, ама не е точно така.
Да приемем критиката за омраза е огромна наша грешка, която може да ни попречи изключително много да се развием като личности, да се трансформираме в нещо по-добро и да постигнем много. Защото човек трябва да търпи развитие, трябва да търпи метаморфози и трябва да може повече и повече, не да седи и да тъпче на едно място.
И ако сме склонни да приемаме чистата и проста критика като омраза, и да я виждаме само и единствено като такава, то тогава можем и открито да заявим, че омразата е полезна.
Как омразата е полезна?
Да изясним – омразата трябва да се дава на тези, които са си я заслужили. Не си струва да губим времето си в нея, що се отнася до хора, които не ни интересуват, които ние не интересуваме. Напротив – времето и енергията, които тя изисква трябва да бъдат насочени, към неща, които пряко ни засягат. Такива, които не ни харесват.
За да ги променим.
Да заявим, че мразим нещо значи, че това нещо ни кара да се чувстваме зле – било то ставането рано или някой, който ни дразни невероятно много.
Омразата в такива случаи може леко и фино да ни подскаже как да бъдем щастливи – как да се отървем от тези неща, които ни пречат по пътя към щастието ни.
Решението е просто – щом осъзнаем, че мразим някого, например, то тогава пред нас се отварят хиляди възможности и избори – да го напуснем, да го премахнем завинаги от живота си и т.н., но и да се опознаем. Нас самите.
Защото нещата, които мразим са нещата, които ние сме склонни да подтискаме в нас. Да вземем лошото отношение – когато не харесваме някой да се държи зле с нас, то това е просто защото ние не си позволяваме да се държим лошо с останалите хора. Затова ни е трудно да приемем, когато някой го прави с нас.
В такъв случай трябва да започнем да си позволим да правим нещото, което мразим в малки количества – защото балансът е важен – в малки количества всичко може да бъде полезно, било то и отровата.
Така омразата всъщност се оказва доста полезна за нас – тя е това, което може да ни накара да се трансформираме към нещо по-добро и да опознаем по-добре себе си. А за да се променим, трябва да знаем какво в нас искаме да променим.
