Необходимо ли е да лекуваме хипертонията, ако понасяме добре високото артериално налягане?
Най-разпространеното заблуждение е отказът от прием на лекарства при добра поносимост на високото АН.
Следва да се помни, че рискът от усложнения при хипертонията като инсулт, инфаркт на миокарда, бъбречна недостатъчност, отслабване на зрението, е еднакво висок, както при хората, усещащи високото АН /главоболие, световъртеж, болки в областта на сърцето/, така и при тези, при които високото кръвно не се съпровожда с такива оплаквания.
Световната статистика показва, че повече от 50% от хората, имащи повишено АН дори и не подозират за това. Нерядко високото, а понякога и много високото АН става е случайна „находка“ по време на планово посещение при лекар по повод друго заболяване, при диспансеризация, подготовка за операция и пр.
Повечето кардиолози отбелязват, че често преглеждат пациенти, които при АН 200/100 мм. живачен стълб се чувстват напълно удовлетворително, а при повишаване до 250/130 започва да ги боли леко глава.
Такива хора е много трудно да бъдат убедени да започнат лечение, тъй като те вярват в това, че за тях 200/100 мм. ж.ст. всъщност е „работно налягане“.
Независимо от това и на такива хора кръвното налягане трябва да бъде понижавано до нормалните нива, при които липсва риск от увреждане на сърцето, главния мозък и бъбреците.
Необходим ли е постоянен прием на препарати, понижаващи кръвното налягане?
Хипертонията е хронично заболяване, изискващо постоянно лечение, както болните от захарен диабет се нуждаят от постоянни инсулинови инжекции или прием на медикаменти за понижаване на кръвната захар, болните от бронхиална астма не излизат от вкъщи без инхалатори, така и хипертониците е необходимо да приемат препарати, нормализиращи артериалното налягане.
Изключение правят една неголяма група от млади пациенти с начална хипертония – обикновено с нива на АН не по-високи от 150 на 100 мм живачен стълб, при които АН се нормализира само на фона на придържането към здравословен начин на живот и правилно немедикаментозно лечение.
За повечето пациенти нормализирането на кръвното налягане след прилагане на лечение не може да се превръща в основание за неговото прекратяване.
Следва да си дадем сметка, че АН се нормализира именно поради приема на лекарствени препарати. Целта на назначената терапия е не понижаване на АН до нормалните нива, а предотвратяване на неговото покачване впоследствие.
В съвременната медицинска литература терминът „хипотензивни препарати“ /лекарства, понижаващи кръвното налягане/ все по-често се заменя с „антихипертензивни препарати“ /медикаменти, възпрепятстващи покачването на АН/.
Допустимо ли е прекратяването на лечението при достигане на нормално АН?
Нерядко хората, които приемали редовно медикаменти с добър ефект в продължение на няколко месеца или години, впоследствие поради една или друга причина спират да се лекуват.
Повод за такова самоволно прекратяване на лечението обикновено става мнимото „излекуване от хипертония“ /тоест продължително устойчиво нормализиране на АН под влиянието на приложеното лечение/, високата цена на препаратите, а понякога и препоръки от познати или дори лекари.
Кардиолозите също така съобщават и, че нерядко при тях идват пациенти, които „прилекуват хипертонията“ само в болница, а у дома не приемат лекарства до поредната криза.
При хипертоничната криза, обикновено човек не е в състояние да чака дълго време и отново му се налага да влезе в болница.
Такива хора искрено предполагат, че хипертонията може да се „прилекува“ с кратък курс капки и таблетки и твърдят, че лекуващият им лекар в болницата не им е казал, че приложеното в болнични условия лечение задължително трябва да продължи и след изписването.
