Какво да правим, ако вълненията стават тежко изпитание? Тези препоръки помагат в трудни моменти.

Собствените ни чувства са непоносими. Понякога сме готови изобщо да престанем да чувстваме, само заради предизвикания от тях смут.

Има друг начин да ги овладеем – с разбиране. Освен това има значение какво чувстваме. Клиничният психолог и терапевт Ирина Грос предлага 9 начина, които помагат за справяне с разбунтувалата се стихия от емоции.

Как да овладеем разбушувалите се емоции 

1.Не трябва забравяме, че целта на емоциите ни е от полза

Така наречените базови емоции не са нито отрицателни, нито положителни, това са просто сигнали. Информират ни, че определена ситуация или събитие са благоприятни за живота, с помощта на радостта, или застрашават безопасността – чрез гняв, страх и тъга.

Емоциите ни карат да реагираме, за да поддържаме съществуването си.

2.Трябва да признаем, че никога не се вълнуваме без причина

Понякога от равновесие ни вадят истински дреболии, но емоциите винаги са прави.

Те имат смисъл и функция, както и сериозни причини за проявление, дори и да не можем да ги разберем.

Мозъкът съхранява в паметта жизнено важна информация, която ни предпазва, осигурява защита на оцеляването ни.

Ако в миналото събитието е било свързано с опасност и затова се е запомнило като такава, например, някой е повишил тон или ни е препречил пътя – всяка подобна ситуация, дори и да е безобидна по естествен начин предизвиква емоция.

3.Не усилвайте една емоция с друга

Емоцията ни има причина за съществуване, не трябва да страдаме от чувство за вина.

Да се тревожим, да се гневим или да се разстройваме – всичко това прави по-интензивна първоначалната емоция, която бива потопена от коментари и проекции.

Смятаме, че можем да се избавим от това, което чувстваме и че е тягостно за нас, но само добавяме една емоция към друга.

Физическото страдание се усилва. По-добре да се вслушаме към първоначалната емоция и да извлечем полза от нея.

4.„Не съм виновен аз, той е виновен ” – не, това сте вие

Поемете върху себе си част от отговорността. Това е вашата емоция, дори да е възникнала, заради външно събитие.

Тя ви принадлежи, и това е добра новина, тъй като можете да направите нещо с нея, да се погрижите за своето желание и/или за това, което не ви достига.

5.Доверявайте се на телесните усещания

Вслушвайте се по-скоро към своето тяло, отколкото към ума. Емоцията винаги започва с телесно усещане – свива се гърлото, ускорява се сърдечния ритъм. Бъдете внимателни към тези усещания, за да забележите това, което преживявате.

Не търсете решение на проблема веднага. Изживейте, без да бързате този момент, който е много важен.

6.Не правете от това драма

Не, тази емоция не остава с вас до самата смърт. Ако не се самонавивате, ако умът не започне да драматизира ситуацията, то неприятните телесни усещания изчезват след няколко минути.

За да си върнете спокойствието, подишайте, поразходете се, затворете очи. Времето вътре в нас постоянно се променя.

7.Различавайте фактите от ефекта

Трябва да се прави разлика между събитието, което ни е развълнувало и отключило емоционалния процес, и това, което ние разказваме за него. Не се осъждате ли? Не осъждате ли друг човек? Може би си представяте, че четете неговите мисли?

8.Твърде бързо си правите негативни изводи от ситуациите

Това, което мислите, често е много далеч от това, което се е случило всъщност. Трябва да стоим встрани от проекциите и фантазиите, за да се доближим до самите себе си – нормален, това означава чувствителен човек.

9.Определете какъв е източникът на преживяванията

За да не ни тласне вътрешният монолог към неразумна реакция, върнете се към това, което ви е извело от равновесие. Какво конкретно се е случило? Какво ви е развълнувало?

Какво сте видели, чули, до кое сте се докоснали, какво сте усетили? Как сте реагирали? Искало ви се е да избягате /страх/, да нанесете удар /гняв/или да се свиете в очакване, докато бурята премине бурята /тъга/?

Емоцията се появява, когато една от емоциите ни е дестабилизирана.