Ако обстоятелствата постоянно се оказват по-силно от вас, засега е време да променим себе си и своя поглед към живота.
Какво е това научена безпомощност?
Това е състояние, в които човек не се опитва да повлияе на ситуацията, дори когато може да го направи.
Този феномен открива американският психолог Мартин Селигман в хода на редица изследвания.
В експеримента на Селигман участвали 3 групи кучета, всяка от които били сложени в различни клетки.
Животните от първата и втората група получавали лек електричен заряд от пода, а от третата контролна група – не.
Кучетата от първата група можели да спрат тока с натискане на бутон вътре в клетката
Кучетата от втората група нямали такава възможност – токовите удари спирали само тогава, когато кучетата от първата група натискали бутона.
По-късно всички опитни кучета били сложени в кутии с преграда, която лесно можело да се прескочи.
Животните получавали токов удар, и за да избегнат неприятни усещания, трябвало просто да скочат на другата страна.
Кучетата от първата и третата група бързо съобразили какво трябва да направят, и да се преместят на безопасна територия.
Кучетата от втората група си остават там, треперили, но дори не се опитвали да избягат.
Селигман обяснява резултатите с факта, че животните са се научили да бъдат безпомощни.
Те по никакъв начин не могли да повлияят на ситуацията в първата част на експеримента, затова решили, че от тях нищо не зависи.
И изоставят всякакви опити за борба, макар и прескачането на оградата да не представлявало трудност за тях.
Селигман стига до извода, че не самите неприятни ситуации, а мнимото отсъствие на контрол над тях развива научена безпомощност.
По-късно вече други психолози провеждат подобен експеримент с хора, истината е, че вместо ток дразнител бил силен и неприятен звук.
Феноменът на научената безпомощност на Селигман сработва и тук.
Научената безпомощност съществува и сред деца, ученици, студенти, които не разбират някакъв предмет и нищо не могат да направят, защото се смятат за глупави.
Човек, който се е научил на безпомощност, е убеден, че няма сили да влияе на собствения си живот.
Не вижда възможности, дори и да му ги поднасят на тепсия.
Винаги ще си намери оправдание.
Научената безпомощност може да се прояви във всички сфери на живота и да се превърне в кредо, като превърне човека във вечна жертва на ситуацията.
Как да се борим с научената безпомощност?
1. Установяване на връзка между действия и последствия
Винаги търсете връзка между това, което сте направили и това, което сте получили.
Това се отнася както за позитивните, така и за негативните събития.
Трябва да разберем какъв ни е приносът, за да стане резултатът такъв какъвто е.
Важно е да не спираме да действаме.
2. Приемане на провала
Ако ви се случват провали, означава, че действате.
Без неуспехи не може да се мине, още повече, че те ни учат да не правим отново едни и същи грешки.
Отнасяйте към тях като към опит.
3. Станете оптимисти
Селигман смята, че песимистите имат повече шансове да се научат на безпомощност, отколкото при оптимистите, тъй като имат различни стилове на атрибуция.
Това означава, че по различен начин си обясняват причините за едни или други действия.
За да станем оптимисти, трябва да преосмислим стила на атрибуция.
