Когато в семейството има малко дете, отношенията на зависимост между него и родителите са нормални.
Възрастни и деца общуват едни с други, карат се, помиряват се, майката и бащата възпитават децата.
Малчуганите научават нови и интересни неща от възрастните
Членовете на семейството са най-близките едни други хора, но отношенията между тях могат да бъдат различни – доверителни, уважителни, добри, топли и сложни, странни и конфликтни.
Когато в семейството се появява дете, родителите разбират, че са главните, и на техните плещи лежи отговорността за неговото здраве, развитие и живот.
В резултат на това разбиране те използват такава форма на възпитание и въздействие на децата като контрол.
Така те следят по-младите членове на семейството, учат ги да спазват правила и граници, възпитават култура на поведение и общуване с околните.
Също контролът им помага да разбират как расте и се развива детето
Виждат как се формира неговият характер, какви качества притежава, ако има вредни навици за поведение.
А също и какво в личността на детето не ги устройва и по какъв начин може да се поправи.
Контролът като форма на възпитание е много мощен фактор на въздействие върху детската психика.
Понякога това въздействие е повече разрушително, отколкото полезно.
Детето страда от прекомерен контрол – няма възможност да прояви своята самостоятелност, да разбере какво е всъщност.
Ако контролът е прекалено силен, разрушителен, такъв, че личността на детето остава незабелязана, то става неуверено в себе си, затворено, напрегнато, самооценката му се понижава.
Защо родителите контролират твърде много децата?
Да контролираш означава да следиш какво правят другите хора, да отговарят на личните ти очаквания, принципи и правила.
В този случай, родителите се стремят да виждат и знаят, че децата постъпват и живеят така както те биха го направили.
Ако разглеждаме склонността към контрол от гледна точка на личностната психология, то е ясно, че желанието за контрол е вследствие на тревога, напрежение и страхове.
Анализирайки собственото си поведение, всеки родител може да разбере какво го кара да се държи така.
Възможно е това да е страх, че ако на децата се предостави свобода на избор и на действие, ще направят нещо не както трябва, ще допуснат грешки и ще се опозорят пред другите хора.
Как да разберем, че детето страда от прекомерен контрол?
Децата не обичат да ги контролират, защото при ограничаване на свободата на избор и решения, те усещат своята незрялост, неспособност и несамостоятелност.
Докато са малки, имат сили да се справят с родителските очаквания, дори свикват мама и татко да са до тях.
Подсказват как да се държат, как трябва да отговарят на приятели или на учителката, как да постъпват в сложни ситуации, как да действат, за да ги приемат околните.
Но колкото повече расте детето, толкова по-трудно му става да издържа на натиска на родителите отстрани и намесата в собствения личен живот.
Това е причината тийнейджърите най-често да се бунтуват срещу родителите си.
Как да се научим да се доверяваме на детето?
За тази цел трябва да го обичаме и да го приемаме безусловно такова каквото е.
Да се доверяваш, това означава да знаеш, че този човек е достатъчно умен, решителен, съобразителен, има самообладание, за да реши проблема.
