Взаимното влюбване ни прави щастливи и ни мотивира за развитие.
Но ако чувствата остават несподелени, ние се хващаме за тях като удавник за сламка, а това ни води до саморазрушение.
Как да престанем да се сближаваме с тези, които ни носят болка и разочарование?
Връзката на Марина с нейната половинка продължава 2 месеца.
Тя била убедена, че е срещнала своята половинка.
А след това той започва да се отдалечава и признава, че не е готов за сериозна връзка.
Разбират се да останат приятели.
Марина се измъчва от това приятелство, но няма сили да прекъсне връзката.
Жената усеща половинката си като образ на собствената си душа.
Ако срещнем човек, който се слива с образа нарисуван от нашето подсъзнание, сякаш ни привлича като магнит.
Но за да се установи пълноценна връзка, е необходимо да отделим въображаемия образ и да приемем реалния човек.
Когато се съгласяваме да обичаме човек, който не ни цени, оставаме в потока на собствените си фантазии.
С времето расте важността не на конкретния човек, а само мащаба на неговата въображаема фигура.
Мислим си, че взаимодействаме с този, когото обичаме, но всъщност водим диалог със самите себе си.
Той е част от нашето АЗ, с което в ежедневието не намираме сили да се срещнем.
Това може да е вследствие на по-ранен опит, свързан с отношенията с родителите, или със стари травми, които ни държат в плен.
Нещастната любов е само огледало, през което гледаме себе си.
Но това огледало е криво, изкривяващо.
И диалогът със себе си може да бъде разрушителен, ако не намерим сили да премахнем въображаемата фигура на този, в когото сме влюбени.
Вместо отново и отново да се опитваме да повтаряме предишният травмиращ любовен опит, трябва да се срещнем със своите тревога лице в лице.
Как да престанем да се влюбваме несподелено?
Ако несподеленото чувство продължава дълго, е трудно да си признаваме, че безсмислено си губим времето.
Включват се механизми за психическа защита, които ни убеждават – на възлюбения нещо му пречи да направи крачка към вас.
Често това ни превръща в непоискан спасител.
Стремим да се помогнем за преодоляване на обстоятелствата, които пречат на потенциалния партньор да бъде с нас.
Постепенно губим критичното отношение към себе си и околните.
Възприемаме само тези думи и постъпки, които подхранват илюзиите ни.
Как да разкъсаме затворения кръг?
• Прекъсване на контакта
Ако партньорът не проявява инициатива, въпреки всички знаци, които му даваме, въображаемата любов черпи енергия само за нашите собствени мисли и фантазии.
Прекъснете всички контакти както реални, така и виртуални.
Премахнете човека от приятели в социалните мрежи, за да не се изкушавате да следите неговия живот.
• Съсредоточете се върху себе си
Важно е да пренасочите потока от енергия, който изразходвате за безплодните фантазии за недостъпния мъж, върху себе си.
Насочете усилията си към работа, учене или творчество.
Нещо, което да спомага за вашето личностно израстване.
Веднага щом престанем да подхранваме неговата фигура и започнем вместо нея да създаваме собствена, значимостта на въображаемата връзка постепенно намалява.
Как да престанем да се влюбваме във всеки срещнат?
На първо място трябва да се замислим за самоуважението и след това да се избавим от ролята на жертва.
