Родителите за малкото дете са партньори, наставници, приятели и хора, които знаят и умеят всичко.
Като се има предвид важността на фигурата на майката и на бащата в детския живот, не е изненадващо, че понякога надаряват възрастните хора с почти божествен статус.
От тях зависят, на тях се надяват, обичат ги и се надяват на тях
За малкото дете родителите може да изглеждат като идеални хора, възможно е това да се дължи на факта, че правят сериозни грешки във възпитанието и причиняват болка.
Когато израства, човек гради сам своя живот, създава близки и приятелски отношения, напуска родителското семейство.
Но връзката с родителите не се губи, тя остава здрава, когато всичко е било повече или по-малко успешно, без сериозни обиди и психологически травми.
Случва се и така, че тази връзка е болезнена
Понякога неблагоприятните последствия от нея прерастват в комплекси на характера, продължителни депресии и продължителна обида.
Обидите могат да бъдат с такава интензивност, че дори когато сме пораснали и имаме собствено семейство, да носим в душата си старите рани и претенции.
Ако те не са напълно преживени или отношенията с родителите, дори и сега, остават проблематични, обидите от детството е възможно да съсипят живота ни.
Какво да правим, ако отношенията с родителите не ни доставят радост, общуването между поколенията е изпълнено с претенции, оценки или осъждане?
Защо не се получава да простим на родителите, как да го правим правилно и струва ли си изобщо?
Какви обиди децата запомнят за цял живот?
Децата най-често идеализират родителите си, затова и срещат трудности да простят за думи, които родителите са изрекли в състояние на гняв, обидни прякори, неразбиране или жестоко отношение.
Най-често възрастният човек, в душата на който винаги живее вътрешно дете, се обижда на мама и татко, когато те не могат да удовлетворят неговите основни потребности.
Ако това са били нещастни случаи, то силна обида най-вероятно няма да възникне.
Става въпрос за психологическа травма, когато през цялото детство детето не е изпитвало любов към себе си, или възрастните са го игнорирали.
Децата чувстват болка и се обиждат на такива фрази като – „ти се неудачник“, „ти си моето наказание“, „по-добре да те нямаше“, „заради теб трябваше да се откажа от всичко“ и подобни.
Детето може да се обиди за цял живот, когато на брата или на сестрата, са позволявали и подарявали повече неща.
Ако родителите му са се присмивали или са го излагали пред чужди хора, и много често са го наказвали физически.
Защо е важно да изразяваме чувствата и емоциите си?
Възрастните наистина може да са виновни пред децата.
Но когато човек израства и разбира това, винаги има избор – да продължи да държи обидите в себе си или да продължи живота си на чисто и да поеме отговорност за себе си.
За справянето с болката от детските обиди, помага изразяването на емоции.
По време на общуване с родителите, когато във вас винаги се надигат обидни чувства, изберете момент да им кажете за тях – спокойно и без обвинения.
Подобен начин за изразяване е полезен за човека.
Когато говори за чувствата си, сякаш той изтласква болките и обидите навън безопасно и така не се стига до тежък конфликт, който още повече да влоши положението.
