Как трябва да се държим като родители, за да не се превърне детето ни нито в „бяла врана“, нито в опортюнист.
Нормалното е, както винаги някъде по средата
Както пълният конформизъм, така и аутсайдерството – са един вид отклонения в поведението.
Човек е необходимо да притежава способност, както към здравословен конформизъм, така и към запазване на собствената си индивидуалност.
Що се отнася до децата, те трябва да бъдат научени от родителите си да се придържат към това равновесие.
Ако семейството твърде много ограничава детето си от външния свят, като изисква от него спазването на строги правила за поведение, както вътре в семейството, така извън дома, родителите неволно принуждават рожбата си да води „двойнствен живот“.
Детето е още твърде слабо психически, за да е в състояние да прави истински избор между единия и другия свят – на него му остава единствено да приеме създадените от семейството му правила и да загуби необходимата за развитието му среда сред връстниците му или да се измъква, поради което ще му се наложи да се създава маска, тоест да се преструва или пред родителите си или пред връстниците си, но най-често пред първите.
Така детето се научава у дома да се държи по един начин, а в училище по друг. А това е много трудно, отнема много сили и пречи на детето да разбере кое е то всъщност, което е изключително вредно за развитието на неговата личност.
По-малко склонното към конформизъм дете може да стане аутсайдер, мизантроп /човек, изпитващ антипатия към цялото човечество / или привърженик на някаква секта, противопоставяйки се на света самостоятелно или като член на определена група от хора.
А обратното, когато родителите и роднините на детето го призовават сляпо да се придържа към изискванията на обществото, детето бива лишено от родителска подкрепа и признание на неговата индивидуалност.
Ако семейството не предлага на рожбата си никакви ценности, когато то порасне, има голяма вероятност да започне, без да се замисля да се слива със средата, в която попада. Както е било винаги проблемите възникват тогава, когато родителите се отклоняват на една или друга страна от необходимото равновесие.
Най-добрата позиция е откритостта
За да има възможност детето ви да поддържа отношения със своите съученици или с децата, с които е в една група в детската градина, то е желателно да бъде наясно с това, от което се интересуват неговите връстници.
Не е необходимо то да харесва всичко, но е важно да умее да поддържа разговор на съответната тема – независимо дали това ви харесва или не, но при децата по-голямата част от разговорите се съсредоточени около популярни увлечения и тези, които не са „в час“ бързо отпадат от общуването.
Особено важна е тази яснота, когато детето влиза в нов колектив, например при преместване в друго училище.
Най-добрият начин едно дете да влезе в контакт с непознати деца е да донесе в клас популярна играчка и да поговори с другите деца за това, което на всички им е интересно. Детето, лишено от такава възможност се оказва в трудно положение.
Задължително разговаряйте с детето си за това, от което се интересуват неговите връстници или съученици. Не му пречете да запознава с неща, които така или иначе се харесват на неговите връстници, дори и ако на вас те не ви харесват.
