ᐉ Как да научим децата да се справят с трудностите

Децата в семейството за всички взимат пример от родителите.

За това трябва да си спомнят майките и татковците, когато желаят да възпитат някакви качества у тях.

За родителите обикновено е важно детето да расте внимателно и културно, да бъде добро, да помага на слабите, да споделя, да бъде прилежно.

А също и да умее да завършва това, което е започнало.

По своя житейски път децата се сблъскват с трудности и проблеми.

Как те ще реагират на тях зависи от множество фактори

Едни могат да си пасуват и да се опитват да избягват проблеми, други да скачат на бой, без да се замислят за последствията.

А трети да се плашат и да се тревожат и искат да се плашат, да се тревожат, за да решат проблема възрастните.

Реакция на детето към препятствията не се появява от нищото.

Преди да се формира такава, то вече има определен поведенчески опит.

Откъде се появява, как родителите да научат децата да не се крият от проблемите, а да умеят правилно да се справят с тях, да не се боят от трудностите, а да умеят да се справят с тях, в настоящата статия.

Защо децата трябва да бъдат силни?

Ако родителите не се замислят над този въпрос и не учат детето да бъде силно и издръжливо, то е възможно, когато порасне, родителите да се сблъскат с неприятни явления:

• Детето изоставя любимото си занимание, подготовка за конкурс или изпит, губи приятели и не се опитва да установява контакт;
• Когато нещо върви не според плана, детето изпада в депресивно състояние, отказва се от активност;

• Децата, които не знаят как да преодоляват препятствия, губят пълноценния си сън и апетит;
• При сблъсък с трудностите самооценката на детето рязко се понижава и изчезва неговата увереност в себе си;

То започва да смята, че за нищо не става, не умее нищо или на никого не е нужно на този свят.

Тези поведенчески прояви са особено опасни в тийнейджърска възраст и могат да сринат възприятието на детето за самото него, да предизвикат мрачни мисли за собственото нищожество.

Детето започва да говори, че не може нищо, не е способно на нищо.

Да позволим на детето да греши

Детето започва да се страхува от проблемите, ако преди е грешало и родителите твърде строго са се отнесли към неговите грешки – не са разбрали, не са подкрепили или не са осъдили.

И за да се сблъска отново с болезнените емоции на вина и срам, то отново се бои да направи да не направи грешка, когато започва нещо ново.

Тогава цялата енергия отива не за да изпълни добре заданието – да напише внимателно текст, да научи стихотворение, да репетира танц, а за да се притеснява за бъдещ неуспех.

Да позволим на децата да грешат – това означава да ги научим, че грешката не е смъртоносно събитие и след нея те нямат да станат по-лоши, глупави и мама и татко няма да ги обичат.

Важно е детето, преди изпълнение на важна работа, да настрои за резултата – тогава се повишават шансовете, то да направи всичко без грешка.