Целият наш живот не е игра, а борба с обстоятелствата, с конкуренти, за по-добър дял, и накрая със слабостите ни.
Постоянното самоусъвършенстване и внимание към детайлите някога са били основа на целия живот на самурая – „Всеки има дух, който е необходимо да усъвършенства, тяло, което трябва да бъде тренирано, и път, който трябва да бъде изминат“ – твърдял японският майстор на бойни изкуства Морихей Уесиба. Но колко ефективно се борим за подобряване на собственото си битие?
Работете над своите слабости, усъвършенствайте се – най-вероятно доста често сте попадали на това твърдение и навярно сте успели да го научите наизуст.
Също е без съмнение, че всеки нееднократно някой е предприемал някакви стъпки в тази посока, като сте получавали повече или по-малко удовлетворителни резултати.
Но пътят към съвършенството е цикличен и безкраен. Достигайки донякъде, ние се връщаме на старта, но вече в ново качество с определен допълнителен багаж от знания.
И така – стъпка по стъпка. Остава само да се прецени колко поредните ни цели са достижими от това място, където се намираме тук и сега. Между впрочем, японските самураи следвали правилото да вземат решения след 7 вдишвания.
Човек е естествено да действа, изхождайки от собствените си навици – не забравяйте, че свойство на нашата натура е да се опитваме да избягваме неприятните неща.
Например, успехът в спорта зависи от знанието как човек да използва своите силни страни в необходимия момент. Но все пак се налага да се принуждаваме да правим това, което не обичаме, ненавиждаме, ако и без това по никакъв начин не можем да се справим със своята слабост.
За да се получи всичко, е необходимо да се настроим на позитивен резултат да повярваме в успеха – и с един замах да преодолеем неприятното. В джудото по-слабият и не толкова техничен партньор може с лекота да победи по-силния и по-бързия, но не и по-уверения от себе си съперник. Така че долу всички съмнения.
Но лесно е да се съветва, обаче не е толкова лесно да се направи, особено при характерния за нас стремеж към комфорт или ако използваме терминът на психолозите – зона на комфорт.
Думата „комфорт“ в този случай не означава „удобство“ или „приятно състояние“, а характеризира обичайна ситуация, която може да се управлява. Когато се намираме в зоната на комфорта, невинаги се чувстваме щастливи и удовлетворени от себе си, от своето настояще.
Просто така ни е по-спокойно. Но въпреки това прекрасно осъзнаваме своите недостатъци, като не бързаме да се разделим с тях – отново и отново даваме воля на слабостта. Всичко е, защото нашите вътрешни стремежи, желания се намират извън зоната ни на комфорт.
Изградените от нас в рамките на живота слабости и навици се превръщат в наши вътрешни господари, а ние често техни роби. С течение на времето те все повече се вкореняват, а ние не им се противим особено, и се поддаваме.
Но по-интересно е да се борим с тях – тук е добре да си припомним известната теза, че трудностите създават възможности.
Мечтата в тандем с вярата в собствения бъдещ успех винаги ще ви извежда на пътя, който желаете да вървите. Но изминаването на пътя от начинаещ до майстор винаги изисква усилия.
