Някои психолози специализирали в изучаването на посттравматичното израстване са установили, че много хора буквално са се преродили след голяма трагедия в живота си.

Един от най-известните автопортрети на известната мексиканска художничка Фрида Кало изобразява художничката гола и кървяща в болнично легло, свързана с червени вени към един охлюв, цвете, кост и плод – обекти, които изглежда сякаш плуват във въздуха.

„Болница Хенри Форд“ е сюрреалистичната картина на 1932-ра година и същевременно е много силна художествена реализация на втория спонтанен аборт на Кало.

Фрида пише в дневниците си, че картината носи със себе си посланието за болка. Художничката е известна и с това, че изобразява в картините си своите няколко аборта, детския полиомиелит и други трагични събития от своя живот в автопортрети

Феномените на изкуството, които се раждат от трагедията, не са присъщи само за живота на известните художници, но също и в лабораторни условия.

През последните 20 години някои психолози започнали да изследват посттравматичното израстване, което било наблюдавано в над 300 проучвания.

Този термин е въведен през 90-те години, за да опише случаите на хора, които са претърпели много дълбока трансформация в характера, след като се сблъсквали с нещастие и трудни житейски ситуации.

Около 70% от оцелелите от много тежки травми израстват психически

Израстването след една травма може да възприеме различни форми, като например по-голяма благодарност от живота, откриване на нови възможности за по-пълноценно съществуване, значително по-добра удовлетвореност от отношенията с роднини, близки, с любимия човек и усещане за свързаност с нещо по-голямо, усещане за наличие на голяма вътрешна сила.

Битката срещу рака, например може да се превърне в стимул за човек да се почувства благодарен към семейството си, докато преживяванията свързани със смъртта на близък човек могат да се превърнат в стимул за започване на един някак по-духовен начин на живот.

Психолозите са установили кои преживявания носят най-голяма емпатия и алтруизъм, сдобивайки се с мотивация да действат в интерес на другите.

Животът след травмата

Как е възможно след голямо страдание да успеем да се върнем не само на предишното положение, но също и да подобрим из основи живота си? Защо някои хора буквално биват премачкани от някаква трагедия или драматична ситуация, а други сякаш се прераждат?

Учени от университета на Северна Каролина обясняват, че посттравматичното израстване в каквато и да е форма може да се окаже много дълбоко за някои хора.

Двамата изследователи са създали модел, който е по-различен от този, чрез който досега се описваше посттравматичното израстване.

Съгласно този модел хората се развиват естествено, разчитайки на една съвкупност от вярвания и предположения, които са се формирали при различните култури и народности, населяващи целият свят.

За да се осигури израстване след травматичното събитие, е необходимо тези вярвания да бъдат опровергани.

Начинът, по който тази ситуация буквално срива пред очите ни нашия светоглед, и дори цялата ни идентичност предопределя това израстване, тъй като това се явява един вид силно земетресение, което разрушава нашите убеждения и вярвания, и това на практика става веднага и на момента.

И така всъщност ни се налага на практика да се преродим психически и да започнем от началото с изграждането на много по-различни убеждения и вярвания.