Интерстициален нефрит – това е доста често патологично състояние, обусловено от развитието в стромата и в бъбречните каналчета на възпалителна реакция, която може да има неинфекциозна природа.
Смята се, че при това заболяване нарушенията в бъбреците възникват на фона прекомерно активен имунен отговор, развиващ се при контакт на организма с определени фактори.
При своевременна диагностика и правилно подбрано лечение това нарушение е с благоприятна прогноза. Но понякога то може да стане причина за формиране на хронична бъбречна недостатъчност и инвалидност на болния.
Причини
Интерстициалния нефрит се нарича също и тубулоинтерстициална нефропатия. Сред всички остри заболявания от страна на бъбреците на тази патология се падат около 25%.
Честотата, с която се среща хроничната форма на това заболяване е около 10%.
Този патологичен процес може да се развие във всяка възраст. Най-често с него се сблъскват, които са във възрастовия диапазон от 20 до 50 години. Каквато и да е зависимост между болестта и пола не се проследява.
Интерстициалният нефрит се отнася към полиетиологичните заболявания.
С други думи, роля в развитието му е възможно да имат най-разнообразни фактори.
Най-често, приблизително в около 70% от случаите, бъбреците страдат от това нарушение в резултат на неконтролируем прием на определени видове лекарствени препарати.
Нефротоксичен ефект притежават нестероидните противовъзпалителни средства и цитостатиците. Принос е възможно да имат и антибактериални препарати, тиазидни диуретици и много други.
Приблизително при 50% от болните интерстециалният нефрит е свързан с различни автоимунни патологии. Като пример може да се приведе системния лупус или ревматоиден артрит.
Разнообразни метаболитни нарушения, остро отравяне на организма, прекарани по-рано инфекциозни заболявания – всичко това може да предизвика заболяването.
Доста често трудно се установява причината на интерстициалния нефрит. В този случай се говори за идиопатична форма.
Гореописаните фактори имат значение не само за острата форма на този патологичен процес. Те могат да доведат до възникване на хронична възпалителна реакция.
Симптоми при интерстициален нефрит
Не се съпровожда с каквито и да е специфични симптоми, в тази връзка може да бъде объркан с други заболявания.
При остро протичане на патологичния процес задължително присъства общ интоксикационен синдром.
Проявява се с повишение на телесната температура до над 38 градуса, слабост, неразположение, главоболие и втрисане. Интоксикацията също присъства и при обостряне на хроничната форма.
Задължително се присъединяват симптоми като болезненост в областта на кръста, значително намаляване на количеството отделяна урина, а също и хематурия.
Болковият синдром е изразен достатъчно интензивно и често се разпространява към другите части на тялото.
Освен това, често впоследствие анурията се сменя с увеличаване на чистотата на позиви за уриниране.
Още един характерен момент е повишаване нивата на артериалното налягане.
Диагностика и лечение на заболяването
Диагностиката на това заболяване започва с общи изследвания на кръв и урина, биохимичен анализ на кръвта. Задължително е необходимо определянето на концентрацията в кръвта и урината бета-2-микроглобулин.
Лечението при интерстициален нефрит предполага първично отстраняване на фактора, който предизвиква развитието на това заболяване.
За париране на възпалителна реакция в бъбреците се изписват кортикостероиди в комбинация с антихистамини средства, а в тежки случаи – цитостатици.
Също е необходимо да се провежда интензивна инфузионна терапия. Планът за лечение се допълва с антикоагуланти и антиагреганти, блокери на рецепторите на ангиотензин.
