Типът личност на тийнейджъра в горните класове може да помогне да се предскаже риска от развитие на деменция след десетилетия. Това показват резултатите от изследване на американски учени, публикувани в JAMA Psychiatry.
Характерът през пубертета, свързан с деменцията
До тези заключения авторите стигат след анализ на списък от 150 черти на характера на подрастващи, които са използвани при изследвания още през 60-те години на миналия век.
Тогава учените оценявали черти на характера на подрастващите като общителност, спокойствие, съчувствие, добросъвестност, увереност в себе си и други.
Сега е установена връзка между оценките на черти на характера на 82232 души в тийнейджърска възраст и данни при поставяне на диагноза деменция при същите тези хора в периода от 2011 до 2013 г.
Според изследването, при по-спокойни подрастващи, с по-зрял характер е по-малка вероятността от развитие на деменция в старческа възраст или се развивала по-късно, което учените обясняват с по-голямата устойчивост на стрес.
При подрастващите с по-високо ниво на импулсивност била по-голяма вероятността от развитие на деменция в напреднала възраст или в относително по-млада възраст.
Енергичност и екстравертност по-нисък риск от слабоумие
Високото ниво на екстровертност и енергичност също се свързват с по-нисък риск от развитие на деменция след 54 години, макар и тази връзка да не се проследява при нисък социално-икономически статус.
Последният според авторите често засилва хроничният стрес, което неутрализира очевидните предимства на чертите на личността.
Водещият автор на изследването от Рочестърския университет отбелязва, че с този научен труд не се открива причинно-следствена връзка. Данните за чертите на характера показват, че има вероятност от развитие на деменция след 50-годишна възраст.
Съществува определена връзка между конкретен фенотип на личността и развитие на деменция в напреднала възраст. Но не е ясно как това може да се проследи още през пубертета.
Невропатологичните промени е възможно да започват години преди симптомите да станат забележими, а измененията на личността може да са следствие, а не причина за деменция.
Надеждите са, че с изучаване на характера на подрастващите още преди да се стигне и до най-ранните стадии на болестта, се създава възможност за по-добро прогнозиране развитието на старческо слабоумие.
