Има ли смисъл да вярваме на данните за наличието на съзнанието след смъртта?
В медиите продължава публикуването на материали за това как хората се чувстват след смъртта.
Какво в тези твърдения е истина и какво не?
През последните дни повече от 500 родни интернет издания съобщиха за поредно шокиращо откритие на учените.
И ето го него: известно време след смъртта мозъкът си запазва активността и човек напълно осъзнава какво се случва с него.
През есента на тази година в САЩ на екран излезе филмът Линия на смъртта, римейк на едноименния филм от 1990 г., премиерата у нас беше в края на септември.
Въпреки ниските рейтинги и изобилието от негативни коментари, вниманието на обществеността бе привлечено от проблема с клиничната смърт и какво човек усеща по време на нея.
Като специалист, който би могъл да разкаже за този феномен, бил избран доктор Съм Парния, изследовател в областта на реанимацията в Нюйоркския университет.
Обикновено лекарите констатират смъртта тогава, когато сърцето престане да бие
Когато в мозъка спре да постъпва кръв, неговата дейност се прекратява, губят се всички функции и рефлекси.
Технически, времето на смъртта – това е, когато сърцето спре да бие, пояснява още той.
Функцията на кората на главния мозък спира почти моментално – от 2 до 20 секунди, след този промеждутък от спиране на сърцето енцефалограмата не открива никаква активност.
Това активира верижна реакция, която в крайна сметка води до гибел на мозъчните клетки.
Процесът може да продължи няколко часа след констатацията на смъртта
Според Парния, сърдечно-белодробната реанимация помага за снабдяване на мозъка с малко количество кръв – около 15% от обема, необходим за неговата нормална функция.
Това е достатъчно да се забави гибелта на клетките, но не стига отново да се активира мозъчната функция.
Ако по някакъв начин сърцето успее да „тръгне“ отново, мозъкът започва постепенно да функционира, отбелязва Парния.
Но в процеса на реанимация мозъчни клетки все пак ще загиват, просто този процес ще е по-бавен.
Предполага се, че в първите няколко минути хората под някаква форма запазват съзнание.
Съществуват множество данни как хората преживели сърдечен арест и реанимирани успешно, могат да разкажат какво се е случило около тях.
Те могат да опишат как са работели лекари и медицински сестри, да възпроизведат техните разговори, обекти, които не са могли да видят.
Лекарите често се изненадват от точността на описанията какво се е случило, докато пациентът е бил технически мъртъв.
Но Парния премълчава за собствено изследване, проведено още през 2001 г.
Заедно с 3-ма други учени закрепва на рафтовете в операционната специални символи така, че да могат да се видят само отгоре.
Резултатите от изследването показват, че само от 63 пациенти, преживели клинична смърт в операционната, съобщават за някакви видения по това време.
Никой от тях не вижда символи
Приблизително по същото време липсата на съзнание у пациентите по време на клинична смърт се опитва да докаже и друг изследовател, холандски кардиолог.
Според него, цели 18% - 62 души от 344, успели да си спомнят какво се случва с тях на операционната маса и още 12% съобщават – 41 души, съобщават за околосмъртни преживявания.
Според Ван Ломел, някои от пациентите достатъчно ясно описвали обстановката в операционната.
Това послужило за достатъчно основание, за да заяви, че съзнанието съществува отделно от мозъка.
