В последно време се натрупват все повече данни за съществената роля на хроничното възпаление за развитието на множество заболявания.
Последното изследване показва, че хроничния синтез на възпалителния сигнал интерлевкин-1, е причина за образуване на кръвотворни стволови клетки на костния мозък, които са необходими за борба с инфекциите и за „ремонт“ на организма при травма, но това се случва поради понижаване на възможностите на стволовите клетки и поддържане на кръвта в добро състояние.
Тази реакция на стволовите клетки на интерлевкин-1 води до прекомерно образуване на агресивни имунни клетки, способни сериозно да увредят тъканите на организма.
Повишеното ниво на интерлевкин-1 съпровожда хронично възпаление, свързано с развитие на заболявания, сред които затлъстяване, диабет и автоимунни заболявания.
Дисбалансът на системите на кръвните клетки може да доведе до понижаване на ефективността на доставянето на кислород, развитие на имунен дефицит, и може да способства за развитие на рак.
Всяко възпаление може за много кратко време да стимулира акумулирането на ресурси за борба с инфекциите и за възстановяване на увредените тъкани.
Но подобно възпаление в продължение на дълъг период от време води до сериозна токсичност за целия организъм, посочва Ерик Пиетрас, доктор по философия, изследовател на Онкологичния център на Университета Колорадо.
IL-1 е цитокин, който се смята важен за имунната система и се използва за привличане и активация на възпалителни клетки, необходими за защита и ремонт на тъканите при травми.
Но повишените му нива при са особеност на хроничното възпаление, което често се проявява в процеса на стареене и редица заболявания.
Ако организмът ви функционира при условия на постоянно прекомерно възпаление, с течение се претоварва и вече не е толкова ефективен.
И стволовите клетки на кръвта реагират по такъв начин, посочва Пиетрас. Кръвотворните стволови клетки също наричани хемопоетични стволови клетки обикновено спящи в костния мозък и понякога пробуждащи се за поддържане на надлежното ниво на нормален състав на кръвта, както показват опитите на доктор Пиетрас и неговите колеги – тези клетки също са чувствителни към измененията на средата и по съответния начин реагират на подобни изменения.
И по-точно са чувствителни към образуващия се интерлевкин-1, и се стимулират от този цитокин да образуват миелоидни клетки, необходими по време на борба с инфекции или травми.
Ако сигналът за активация от IL-1 не утихва, то хемопоетичните клетки продължават да генерират миелоидни клетки, но вече за сметка на способността им да се самовъзстановяват и умението правилно да изграждат останалата част от кръвоносната система.
Хемопоетичните клетки получават сигнал, който им казва, че са длъжни постоянно да поддържат определено количество миелоидни клетки, и в резултат престават да произвеждат други кръвни клетки, които са необходими на организма.
И в крайна сметка човек може да получи твърде малко червени кръвни клетки, понижавайки по този начин способността на организма да доставя кислород към клетките и органите.
Или пък е възможно намаляване на образуването на лимфоидни клетки, което прави организма потенциално имунодефицитен. Всички тези общи сигнали са характерни за хронично възпаление и дори стареене на системата на кръвообращението.
Още важен въпрос възниква пред учените по време на изследванията – обратими ли са тези състояния. С други думи, ако хемопоетичните клетки са се научили да образуват излишък от миелоидни клетки, то могат ли лесно да се отучат от тази функция?
