Сред белезите на зрелия човек е осъзнатата сексуалност.
Някои имат по-високо либидо, други - по-ниско. За едни секс веднъж в седмицата е достатъчен, за други е желателно да се случва всеки ден.
Но каква е разликата между силно изразената сексуалност и пристрастяването към креватните удоволствия? И може ли прекомерното желание за секс да бъде болестно състояние? Науката е категорична по въпроса - да, понякога става дума за хиперсексуално разстройство.
1. Известни личности, страдащи от хиперсексуално разстройство
За първи път хиперсексуалното разстройство става известно през 1990 г., когато актьорът Майкъл Дъглас влиза в клиника, за да лекува зависимостта си от секс. Дъглас, Дейвид Духовни и Тайгър Уудс, са първите известни личности, направили публично признание за зависимостта си.
2. Какво представлява болестта според учените?
Според Американската асоциация за брак и фамилна терапия в САЩ, броят на зависимите е около 12 милиона души. За първи път терминът "сексуална зависимост" се появява през 1980 г., но поради липса на научни изследвания, добива популярност през 1994 г.
Според учените, това психическо разстройство може да унищожи нормалните семейни отношения, да съсипе кариерата или да доведе до здравословни проблеми.
Д-р Фран Уалфиш е психотерапевт, автор и експерт от Бевърли Хилс , тя споделя, че голяма част от пристрастените са богати мъже с добри професии.
Според нея всеки може да страда от подобно психическо разстройство. Въпреки това в медицината все още няма официално определение за този вид пристрастяване.
3. Прилики между сексуално пристрастените и наркотично зависимите
През 2014 г., е публикувано изследване в журнал “Neural Correlates”, според което съществува прилика между активността на мозъка при сексуално зависимите и наркотично пристрастените. По време на изследването на участниците са прожектирани кратки видеа със сексуално съдържание и спортни игри.
Оказва се, че при пациентите с натрапчиво полово поведение, три мозъчни зони са по-активни. Интересното е, че същите три области се активират при хората страдащи от наркотична зависимост.
4. Каква е причината за пристрастяване към секс?
Няма как да се определи, колко често човек трябва да прави секс, за да се определя това като зависимост. Пристрастяването не се определя от количеството, а от начина на живот. Всяко пристрастяване е свързано с лично преживяване.
Наблюденията показват, че много от зависимите са преживели емоционална травма, физическо или сексуално насилие, липса на грижи и много други фактори.
През 2013 г., е публикувано проучване в списание „ Aggression, Maltreatment and Trauma“, в което участниците, които са зависими, разказват за детството си. 38% от тях са жертви на емоционално насилие, 17% са жертви на сексуално насилие, а 16% са подлагани на физическо насилие. Заключението от това изследване показва, че най-често пристрастените са емоционално ранени хора.
5. Страх от самота или раздяла
Според психолозите, една от основните причини за пристрастяване към секс е страхът от раздяла. Много често хората, подложени на някакъв тип травма в детството като насилие или смърт на настойник, развиват чувство на страх от изоставяне.
Често дори наказанията, прилагани от родителите, са причина за появата на подобно чувство. Пристрастените не осъзнават този свой страх.
Освобождаването на хормоните помага временно да се освободят от това чувство, но е много трудно за човек, попаднал в този кръг, да се освободи от него.
6. Сексуална трезвост в отношенията
Сексуалната зависимост, често е причина за раздяла с постоянния партньор. Пристрастените не поемат отговорност за поведението си. Според д-р Уалфиш, ключът към изцеление и успешно преодоляване на проблема е сексуално зависимите хора да поемат отговорност.
Лечението на този тип зависимост е уникално, защото не се изисква дългосрочно въздържание, както при алкохолизма. Лечението в клиника помага на пристрастените да започнат здравословен начин на живот.
Лечението може да продължи от 1 до 3 месеца, през този период е изключително важна подкрепата от партньора.
