Какво да направите, ако имате свръхактивен пикочен мехур?
Диагноза по дневник
За това заболяване се говори, ако позивите за уриниране при човека възникват повече от 8 пъти в денонощие.
Важно е да се определи причината за тази хиперактивност, затова като за начало е необходимо да се направи пълно изследване на урината и да се даде посявка от нея за установяване на наличие на инфекции на пикочните пътища.
Ултразвуково изследване на пикочния мехур би спомогнало за изключването на хирургически проблеми, а също и за определянето на количеството урина, оставащо след уриниране.
Жените е необходимо да бъдат изследвани при гинеколог, а мъжете при уролог за заболявания на простатната жлеза.
Наложително е и посещението при невролог, за да се проверят общите рефлекси, като маркери за неврологични заболявания.
И, накрая, за изясняване на пълната клинична картина лекарят може да препоръча в продължение на няколко дни пациентът да си води дневник за честотата на уринирането, в който ще бъде отразяване не само колко често се ходи до тоалетна по малка нужда, но също и обемът на отделената урина.
Този дневник за наблюдения може да замени уродинамичното изследване – специална апаратура регистрира всички съкращения на пикочния мехур, които предизвикват появата на позивите за уриниране.
Дневникът се назначава при подозрение за урологични проблеми. Ако пък диагнозата „хиперактивен пикочен мехур“ е очевидна, то лекарят се ограничава до изучаването на на дневника, който му е предоставил пациентът.
5 начина да намалите прекалено честите позиви за уриниране
За понижаване на хиперактивността на пикочния мехур се налага прилагането на комплекс от мерки.
1. Изменение на хранителния режим
Някои храни дразнят стената на пикочния мехур и по този начин го стимулират. На първо място това са съдържащите кофеин продукти и най-вече напитки, киселата и пикантната храна, пъпешът, динята, краставиците, минералната вода, алкохолът.
Употребата на тези храни и напитки е желателно да бъде преустановено или поне максимално ограничено по време на лечението.
2. Контрол на приема на лекарства
Има препарати, които притежават диуретично действие, например тези против хипертония, за диабетици. Техният прием следва да бъде съобразен с предписанията на лекуващия лекар.
Също така преди започване на лечението на хиперактивния пикочен мехур пациентът е длъжен да съобщи на своя лекар, че приема посочените по-горе видове лекарства.
3. Тренировка
Хората, страдащи от свръхактивен пикочен мехур, си изграждат своеобразен механизъм на поведение, който води до допълнително задълбочаване на проблема. На непознати места такъв човек първо открива къде се намира тоалетната, за да може при необходимост без проблем да отиде до нея.
Често такива хора ходят до тоалетна, за да се подсигурят, образно казано и при всеки удобен случай се стараят да празнят пикочния си мехур, дори и той все още да не се е препълнил.
Всъщност е необходимо известно време да се потърпи, тоест да научи пикочния мехур да акумулира да натрупва по-големи количества урина и така постепенно да се увеличават интервалите между посещенията на тоалетна. За това помагат и специалните упражнения за укрепване на тазовото дъно.
4. Медикаментозна терапия
За лечението на свръхактивен пикочен мехур лекарят задължително назначава антихолинергични препарати, които често притежават и допълнително свойство спазмолитично.
5. Невромодулация
Този метод се основава на стимулация на нервните влакна на пикочния мехур със слаб електричен ток. В резултат способността на пикочния мехур да се съкращава отслабва.
