Хиломикроните са липопротеинови съединения, появяват се в кръвта временно, за да транспортират мазнините от червата към тъканите.
Това са белтъчно-мастни частици с диаметър 0.1-1 микрон с много ниска плътност – по-малко 0.95-1 грама на милилитър.
Сред липопротеините хиломикроните са най-големи по размер, но в тях съдържанието на белтъци е минимално – аполипопротеини.
Метаболизмът на хиломикроните
Образуват се в стената на тънкото черво в процеса на усвояване на мазнините. Постъпват в лимфните съдове под формата на малки капки. Дори минимален брой аполипротеини на повърхността на хиломикрона предотвратяват тяхното слепване във водна среда към стените на лимфните съдове.
От гръдния лимфен поток попадат в кръвоносните съдове на белите дробове и след това в по-големия кръг на кръвообращение, където могат да се намерят.
Храните с голямо съдържание на мазнини водят до повишаване на концентрацията на хиломикроните – до 1-2% от плазмата след 1-2 часа след тяхната употреба.
Но след 5-6 часа наситеност на плазмата с хиломикроните рязко се понижава до нула, като се разпределя в мастната тъкан и черния дроб – под влиянието на епителната липопротеинлипаза.
Функция на хиломикроните
• С помощта на тези съединения, освен прости мазнини – триглецириди се транспортират холестерол и фосфолипиди.
Изследване на хиломикрони се назначава:
• При деца – забавено физическо и умствено развитие, хронична диария, мазни изпражнения, понижаване на скоростта на рефлексите и липса на усещане за вибрация;
• При възрастни – повтарящи се хронични панкреатити без точно установена причина, липемия на роговицата и на двете очи, ксантоми на кожата, увеличаване на черния дроб и далака;
• Симптоми на атеросклероза – инфаркт на миокарда на възраст до 45 години, инсулт, атеросклероза на кръвоносните съдове на главния мозък;
Особености на изследването на кръвта за хиломикрони
Пряко изменение на съединението в кръвта се извършва само за научна цел. Ако кръвта е взета 12 часа след хранене, то на празен стомах, то тогава хиломикрони няма да има.
Частиците липопротеини могат да се разделят в електрично поле в зависимост от големината на заряда, това изследване се нарича електрофореза на липидите на кръвта.
По-бързо се движат липопротеините с висока плътност – добър холестерол, най-бавните – хиломикрони. Те остават на старта и отнемат не повече от 1-2% от „бягащата пътека“.
За наличието на хиломикрони в плазмата свидетелства нейната млечно-бяла окраска. За да се докаже тяхното наличие в кръвта се провежда качествен хиломикронов тест – епруветка с плазма се поставя в хладилник на 4 градуса – за 12 часа. През това време хиломикроните постепенно се издигат към повърхността.
Причини за повишени хиломикрони в кръвта
1. Хиперлипопротеинемия 1-ви тип – група много редки генетични заболявания, които се срещат при 1 човек на милион.
2. Семейна хиперхиломикронемия – дефицит на липопротеинлипаза, който води до повишаване на концентрацията на хилимокроните;
3. Синдром на дефицит аполипопротеин С2 – липса на белтък, активиращ ензима за транспортиране на мазнини от хиломикрони в тъканта.
4. Вродено присъствие на инхибитор на липопротеинлипазата;
5. Хиперлипопротенемия 5-ти тип – повишени липопротеини с много ниска плътност и хиломикрони при понижена активност на липопротеинлипаза; при хломикронов тест горният слой е млечен, а долният мътен;
Причини за понижени хиломикрони в кръвта
• Болест на Андерс – хипобеталипопротеинемия с натрупване на аполипротеин В-подобен белтък в клетките на червата;
• Абеталипопротенемия – нарушен синтез на В-48, което прави невъзможен синтеза на хиломикроните.
