На пръв поглед изглежда, че сексът може да предизвика страдания само ако го няма. Но това не е така. Има хора, за които интимните ласки се превръщат в мъчение. Кои са те обяснява психоаналитикът Жан-Бенуа Дюмонтеи.
Сексуално зависимите хора губят контрол над своята сексуалност, която се превръща в нежелана и принудителна, сякаш правят секс против волята си.
Сексуалността им може да се сравни с наркотик, тъй като предизвиква отрицателни емоции, но същевременно отказването от нея е невъзможно.
Сексът като наркотик
Зависимите търсят все по-силни впечатления. Ярките преживявания им осигуряват чувство на небивало благополучие и пълно самозабравяне.
Но тези усещания не продължават дълго, и зависимите се опитват колкото се може по-скоро да повторят тези преживявания, като повдигат летвата все по-високо и по-високо, отбелязва психоаналитикът Жан-Бенуа Дюмонтеи.
И след това забелязват, че тяхната сексуалност върви в разрез с техните убеждения. На ход идва садомазохизмът, грубият секс.
Зависимите от секса често използват изрази „необходима доза“, „своя порция“.
Сексът за тях изпълнява роля на стимулатор, като алкохол или марихуана. Да, това съпоставими неща, при някои лишаването от дозата предизвиква абстинентен синдром, крайниците им треперят, зъбите тракат, това са същите симптоми, които се проявяват при лишените от алкохол или хероин.
Зависимостта води обаче и до това, че психиката се променя. Светогледът се свива, човек сякаш навлиза в някакъв тунел, който осигурява илюзия за безопасност, но другите хора просто престават да съществуват.
Другият като обект
Зависимите от секса търсят нови и нови партньори, но не ги интересува тяхната личност. Другият престава да бъде за зависимия човек в пълния смисъл на тази дума. А се превръща в тяло, обект на мастурбация и не се възприема като личност.
Един от способите за излизане от зависимостта се заключава в това да се върне човешката позиция на другия, да му се позволи да стане субект, подчертава психоаналитикът.
Зависимите разрушават своите социални връзки, защото тяхната пагубна страст поглъща времето и мислите им. Те могат да откажат да се срещат с приятели, ако имат възможност да правят секс.
Ако изпаднат в криза или изпитват фрустрация, могат да се държат агресивно, изкарвайки тази си ярост върху другите, затова че са загубили способността да управляват живота си. В повечето случаи те са и необщителни. Сред обществото другите изпитват срам – „ако знаехте какъв съм всъщност“.
Специфично свойство
Сексуалната зависимост е много подобна на други зависимости, но има и една особеност – нейният инструмент е неотделим от нас, той е част от нашата личност.
До нас винаги има лесен достъп до мастурбация, защото борбата с този наркотик е трудна. Можем да премахнем алкохола от очите си и никога да не се докоснем до него.
Но пък не можем да се отървем от сексуалността си, тъй като винаги има риск да изпаднем в зависимост. Така е необходимо да продължим да живеем със сексуалността си, но някак да го правим по-различно.
В кой момент обаче хиперсексуалността преминава в зависимост, възможно ли е да бъдат различени? Първата се поддава на регулиране и носи удоволствие, а втората е неуправляема и в добавка предизвиква чувство за вина и срам.
Типични признаци
Към сексуална зависимост са предразположени хора от всички възрасти, от всички полове, и които имат най-разнообразни пристрастия.