Губернаторът на щата Охайо, последният съперник на Доналд Тръмп, се отказа от надпреварата за правото да бъде кандидат от Републиканската партия на президентските избори в САЩ.
По-рано друг кандидат отпадна от надпреварата, тъй като загуби предварителните избори от Тръмп в щата Индиана.
Така милиардерът, и без това заемащ лидерска позиция, остана единствен претендент за участие в президентските избори от Републиканската партия.
Как така стана, че Тръмп от номиниран, за който се говореше, че никога няма да бъде избран за кандидат, се превърна в на практика гарантиран кандидат за президентските избори?
Какво се оказа по-важно, неговите личностни качества или пък протестът му против политическото статукво?
Как учените си обясняват този феноменален успех на Тръмп?
Медиите вече половин година се опитват да дадат отговор на този въпрос. И протеста, и привлекателността на самия милиардер, много различни аспекти. И още един – липсата на силни, добри кандидати.
Неговият основен съперник, Тед Круз, също предизвика доста силна неприязън у статуквото в Републиканската партия.
Не всички са съгласни, че милиардерът има лоша репутация. В САЩ един от основните показатели е бизнес успехът. Тръмп в младостта си е започнал от доста скромни позиции и бързо е напреднал.
Неговата скандалност, способността му да се презентира, участието в различни конкурси всъщност му подават ръка. Освен това му помага и липсата на последователна политика.
Републиканците дълго носеха знамето на Роналд Рейгън, а след това се образува вакуум, в който успешно се вписа Тръмп. Веднага след като се включва в предизборната надпревара, успехът му сякаш беше подсигурен. Съвсем друг е въпросът, че статуквото на Републиканската партия осъзна това буквално преди дни.
Нека обаче оставим настрана политическите борби в САЩ и да се концентрираме върху това как методите, които е използвал Тръмп, за да постигне успех, могат да бъдат приложени от всеки един от нас в реалния живот.
Следва да отбележим обаче, че преди да се включи в кандидат-президетската е имал солидна основа, той е врял и кипял в бизнеса, общувал е с много и различни хора, сблъсквал се е с всякакви ситуации, което всъщност му позволява да успее да се класира и за кандидат-президент на една от двете водещи партии в САЩ.
Но дали само това? Възможно ли е скандалността, показността да ни направят да увеличат шансовете за успех?
Ако се опитаме да потърсим примери от родната действителност може би ще намерим немалко примери на хора, които са станали публично известни, като под това следва да се разбира – жълтите медии от време на време пишат за тях, благодарение на скандала и показността, които се използват от Тръмп в неговата кампания и то пред избирателите на най-голямата, поне засега, световна икономика.
Очевидно този метод за постигане на успех работи не само у нас, но и в САЩ, а и това означава, че и навсякъде по света.
Но въпросът е дали искаме точно това да постигнем, и да платим тази цена.
В случая Тръмп е налице цел, той има опит, и вече една голяма част от целта му е постигната, ще стигне до реалната надпревара за президент на САЩ, и готов д плати цената, генерирайки ежедневно шум около себе си. В този случаи работи основно неговата увереност.
