Тези, които четат вдъхновяващи лекции как да постигнат успех, рядко си признават колко много им е провървяло в живота. Но да бъдеш благодарен на съдбата на успеха не просто е честно, а необходимо. В противен случай цената на такъв успех става прекалено висока.
Една изобщо непоучителна история
Робърт Франк, професор от Корнелския университет и автор на книги за ролята на успеха в бизнеса, но веднъж разказва една много показателно, но абсолютно непоучителна история.
Сутринта през ноември 2007-ма година играл тенис със своя стар приятел и колега, професорът по психология Том Гилович. По-късно му разказал, че в началото на втория сет Франк започнал да се оплаква от гадене. А след това паднал на корта и не помръдвал.
Том изкрещял на някого да извикат бърза помощ, и той сам започнал да прави на Франк сърдечен масаж, който до тогава бил виждал само по филмите.
И той дори успял да го накара да се закашля, но след няколко минути той отново лежал неподвижно, и дори пулсът му се загубил.
Бърза помощ дошла веднага.
Това било странно, тъй като в града, в който били, линейката идвала от другия край на града и трябва да измине около 8 километра. Защо пък спешната помощ дошла толкова бързо?
Оказало се, че малко по-рано около тенис корта била станала катастрофа и от болницата вече били изпратили няколко линейки там. Една от тях дошла, за да помогне на Франк.
Лекарите използвали дефибрилатор, а когато го закарали в местната болница, веднага го качили на хеликоптер и го отвели в най-голямата болница на Пенсилвания, където му била оказана необходимата помощ.
Лекарите казали, че Франк е претърпял внезапен сърдечен арест, при който 90% от хората не оцеляват. Повечето от тях, които остават живи, са принудени да се борят с незначими необратими изменения в организма.
3 дни след спиране на сърцето Робърт Франк едва едва говорил. Но на четвъртия ден всичко било вече наред и го изписали. Още след 2 седмици той започнал отново да играе тенис с Том.
Морал в тази история няма, но има поука – на Робърт Франк му провървяло. С това всички могат да се съгласят.
Но когато стане дума за истории на успеха, за късмет не е прието да се говори.
На много хора им е неудобно да се съгласят, че просто им провървяло. Макар и личният успех до голяма степен да зависи от случайността. Но късметът не е това, което се обсъжда в компанията на успешни хора.
Цената на щастливия шанс
Освен това много от нас не си признават, че някога им е провървяло. Оказва се, че болшинството от нас се отказват да не вярват в успеха изобщо. Особено, когато става въпрос за собствения успех.
Изследователския център Pew направил анкета, резултатите от която са просто изненадващи. Хората, които са постигнали малко и печелят малко, с много по-голяма охота разказват за тези житейски ситуации, в които просто им е провървяла.
А тези, които са вече богати и уважавани в обществото, на практика винаги отричат ролята на късмета в техния живот.
Настояват, че всичко, което са постигнали, е благодарение на огромния труд и изморителната работа.
Какво пък му е лошото на това?
Такива хора рядко подкрепят обществените отношения не вземат участие в развитие на полезните инициатива.
