Повечето големи български градове се опитват да стимулират преминаването на гражданите от използването на предимно автомобилен към колоездачен транспорт.
За тази цел бяха изградени велоалеи покрай големите булеварди с най-много автомобилен трафик.
Местните власти с тези мерки броят на колоездачите да се увеличи, като така се намали трафикът и същевременно се намали замърсяването на въздуха, освен всичко това така се увеличава и физическата активност на гражданите, която в забързаното ни ежедневие е така недостатъчна.
Но колоезденето покрай натоварените градски булеварди може да излезе прекалено скъпо на хората, които са се решили да изберат този начин на придвижване, поради излагането на потенциално вредните съединения, които се отделят при работата на двигателите на моторните превозни средства.
В първото по рода си проучване изследването анализират пробите от издишан въздух, за да се установи колко от тези съединения се абсорбират от тялото.
В предишни изследвания се предполага, че карането на колело в селски местности и по алеи и улици, които са далеч от натоварените градски булеварди може да намали излагането на токсичните вещества, които се отделят от моторните превозни средства.
Абсорбцията на потенциално опасни съединения, което би могло да доведе в средносрочен и дългосрочен план до неблагоприятни последици за здравето, невинаги е правопропорционална на експозицията, посочват учените, провеждащи изследването.
Представеният сега научен труд представлява доста комплексен анализ, тъй като нивата на излагането на замърсяване и начините, по които тялото абсорбира тези съединения, могат да варират.
Няколко екипа са изследвали излагането на велосипедистите на замърсяване, като в тези проучвания авторите се съсредоточават върху показателите от изследванията на кръв, урина и слюнка при тези, които карат колело в града и на село.
Но досега никой не е анализирал как замърсителите се абсорбират от телата на велосипедистите по време на колоездене по различните видове пътища.
Така Александър Бугаци и неговите колеги подхождат по-задълбочено към проблема, като анализират химическия състав на издишваното от велосипедистите.
За тази цел поканили трима велосипедисти в град Портланд, Орегон, които карали по паркови велосипедни алеи, по вътрешноквартални улици и основните градски артерии с постоянно силен трафик.
Също били измерени и нивата на замърсяване на атмосферния въздух.
Детекторът за замърсяване бил монтиран на велосипедите и се установило, че нивото на експозиция на летливи органични съединения, единият от видовете замърсяване, било от 100 до 200 пъти по-високо, когато велосипедистите карали по маршрути с висок трафик или индустриални зони в сравнение с карането по улици вътре в кварталите или по алеи в парковете.
Анализът на химическия състав на дъха на велосипедистите показал, че абсорбцията на тези опасни за здравето съединения е с 40-100% по-високо, когато се кара по покрай натоварени градски булеварди.
Проучването потвърждава, че желаещите да карат колело могат да намалят експозицията и абсорбцията на тези токсични вещества и потенциално намаляват потенциално неблагоприятен ефект върху здравето, като практикуват колоездене далеч от натоварените градски булеварди.
При подобни резултати, които в една или друга степен са очаквани, буди недоумение фактът защо велоалеи се изграждат до най-натоварените градски булеварди, където нивото на експозиция на всякакви видове замърсители е най-голяма и особено когато дишането е учестено, тъй като колоезденето изисква все пак и физическо натоварване.
Допълнително утежняващ фактор е, че повечето автомобили у нас са остарели и не са снабдени с катализатори и затова въздухът в един 300 хиляден град като Пловдив е много по-мръсен от 10 милионен Париж.
