Учените обичат да радват широката общественост. Правят открития, развиват науката, разказват неизвестни факти на човешкото поведение. Но не и този път – сега те публикуваха едно от най-депресивните изследвания.
Нека да направим едно весело упражнение – затворете очи, вдишайте дълбоко и се постарайте да преброите всички свои приятели.
Не само най-близките и не само тези, които сте виждали неотдавна. Изобщо всички хора на земята, които можете да наречете приятел или другар.
Изчислихте ли? Колко се получи? Отлично. Сега разделете това число на две.
Малко ви излъгахме – упражнението съвсем не е весело. Затова пък като резултат сте получили на практика точният брой на истинските, реалните приятели.
Всъщност ви излъгахме много. Всъщност упражнението е доста тъжно, тъй като се основава на едно от най-депресиращите социологически изследвания.
Наскоро бяха публикувани резултати от изследване, според които половината от тези, които смятаме за приятели, не смятат същото.
Изследователите помолили студенти, учещи заедно, да се оценят един друг по скалата от нула – „Изобщо не го знам кой е този“ до „Един от най-добрите ми приятели“.
За приятелство се смятала оценката от 3 до 5 бала. Участниците също записвали своите догадки как другите хора ги оценяват.
Оказало се, че 94% от запитаните се надявали да получат толкова високи оценки от приятелите. Това е логично – едва ли ще наречете някого приятел, ако не мислите, че тази връзка е взаимна.
От друга страна, регистрираме и едностранните приятелски отношения. Например, казваме – „Не я познавам, но ми се струва добър човек“.
Като цяло тези 2 сценария за развитие на приятелството обхващат на практика всички регистрирани по време на експеримента взаимоотношения между студентите.
Но реалността се оказва жестока – само 53% от оценките били взаимни. Половината от тези, които се надявали да получат висока оценка от своя, би трябвало, приятел, в действителност бил ниско оценен.
Разбира се, изследването не е било мащабно – в него взели участие общо 84 души. Освен това те все още са студенти. А всички прекрасно знаят, че след завършването отношенията между колегите се променят.
Някои започват да дружат още повече, а други забравят за своите другари, престъпвайки прага на университета с диплома в ръка.
Но изследователите не били удовлетворени и проучили данните от други научни трудове за приятелството, като увеличили броя на участниците до 3160. И резултатите били дори още по-лоши – взаимност съществувала само при 34%.
Тези данни говорят за неспособността да възприемат приятелството като нещо принципно различно. И възможността от невзаимно приятелство съсипва нашата собствена представа за себе си, отбелязват авторите на изследването.
И трябва да осъзнаем това. На никой няма да му се хареса да мисли за себе си като нежелан човек, да се намира в отношения, които всъщност ги няма – а може би и няма да ги има. Възможно е тази неспособност да е просто начин за емоционална самозащита.
Със сигурност има за какво да си помислим?
Човек може би има повече приятели в детството, но макар че и там го има това съревнование и сравнение между децата – кое има по-хубава играчка.
Но с тази разлика, че отношенията тогава са много по-искрени, тъй като децата не могат да сдържат емоциите си, както правят вече като възрастни.
