Съществуват няколко антигена на хепатит Б, всеки от които се установява в изследванията в различните етапи на заболяването.
Лекарите разграничават 3 основни вида, според които се поставя и диагнозата - HBsAg, HBcAg, HBeAg. Срещу всеки от тях организмът в процеса за борба с инфекцията организмът образува собствени антитела.
Тези компоненти се отбелязват в резултатите от изследването с приставката „анти“. Например, анти-НВs е антитяло към HBsAg.
Австралийският антиген HBsAg
С този показател се маркира повърхностният белтък на вируса на хепатит Б, който може да се открие още 4-6 седмици след заразяването.
Своето второ название – австралийски, той получава, тъй като е изолиран от кръвта на австралийски абориген още през 1965-та година.
Наличието на този антиген е признак, че инфекция има и заболяването се намира в остър период. През това време пациентът може още да не усеща характерните симптоми – това е своеобразен маркер за начало на заболяването.
Но антигенът може да присъства в кръвта на човека, който страда и от хроничната форма на заболяването.
При оздравяване обикновено този антиген на вируса на хепатит Б изчезва, но в някои случаи може да се открива в изследванията още дълго време.
Доказана е неговата връзка с развитието на рак – след продължителен период – повече от 20 години, може да предизвика хепатокарцином.
Антителата анти-HBs се образува в стадия на оздравяването, но не веднага, а едва след 3-4 месеца. Тяхното наличие в този период свидетелства за успешна борба с вируса.
Антителата могат да се откриват в кръвта до 10 години, като предпазват организма от повторно инфектиране.
Антиген HBcAg
Това е сърцевиден антиген, който се открива не в кръвта, а при вземане на тъкан от черния дроб за биопсия. Доколкото самото изследване е сложно, антигенът обикновено не се открива.
За сметка това активно стимулира образуването на специфични антитела, които попадат в кръвта и се откриват при стандартно изследване. Към този антиген организмът образува 2 форми антитела.
• Анти-HBc IgM свидетелства за остър стадий на заболяването. Появява се още преди развитието на жълтеница и появата на други симптоми, изчезва след едва 3-5 месеца.
• Анти- HBc IgG присъства в кръвта на човека още в острия период, а ако се открият само тези антитела, това е доказателство за прекаран по-рано хепатит.
Антиген HBeAg
Това е специфичен компонент на вируса, който се появява още в ранните стадии на заболяването и присъства през целия остър период.
За лекарите този антиген на хепатит Б е признак, че болният е силно заразен, доколкото се проявява само в периода на най-голяма активност на вируса. Колкото по-високо е нивото на този антиген, толкова по-силно заразна е кръвта на болния.
Този маркер е изключително важен за изследванията по време на бременност, тъй като именно неговото наличие е признак за съществена вероятност от предаване на вируса от майката на детето – 70-90% от всички случаи.
Ако антигенът се открива в изследванията повече от 4 седмици, това може да е признак, че заболяването е преминало в хроничен стадий.
Наличието на анти- HBeAg говори за положителна динамика и протичащ процес на оздравяване. Но това не означава, че изследванията трябва да се пренебрегват, напротив трябва да се проведат поне още няколко, за да се потвърди със сигурност прочитащият оздравителен процес.
