Хапнали сте си сладкиш, не сте отишли днес на фитнес, не сте приключили важен проект. Изглежда, че силата на волята не ни е напуснала… Но всъщност – сами сме си разрешили такова поведение.
Пътят към идеалното състояние е дълъг и трънлив. Към каквото и да се стремите – да спрете цигарите, да отслабнете, повече да печелите или да спортувате – в някакъв момент сякаш се сриваме и действаме против дългосрочните цели.
След срива следва чувството за вина – захващаме се със самобичуване, обвиняваме себе си в мързел и че нямаме воля. Не забелязваме, че съзнателно допускаме да се сринем, достатъчно е да си намерим оправдание.
Психологът Кели Макгонигал описва 3 базови стратегии, с помощта на които лъжем себе си…
Награда за добро поведение
Нежеланото поведение невинаги е признак на слабост или липса на воля. Понякога се случва обратното – успешният самоконтрол предизвиква срив.
Ако се държите правилно, работите усърдно, спазвате диета, въздържате се от цигари, се появява усещане, че сте си заслужили правото да се облажите.
Но изследванията показват, че този подход подрива мотивацията и поощрява навиците, които се старали да изкорените.
През 2013-та година професорът от Станфордския университет Бенуа Монен и Дейл Милър съвместно с Даниел Ефрон от Северозападния университет провели изследване.
В серия експерименти участвали хора, които следили теглото си и се опитвали да отслабнат. Доброволците трябвало да си припомнят вредните храни, от които са се отказали в последно време.
След седмица се установило, че участниците от групата започнали да не обръщат внимание с какво се хранят и да си позволяват излишни храни.
Участниците в експеримента толкова се вдъхновили от миналите си заслуги, че спрели да следят с какво се хранят. Те се поддавали на импулсивни пориви и по-рядко се замисляли как техните действия се съгласуват с по-голяма цел.
Гордостта от доброто поведение била пометена от пагубните последствия на бъдещите решения.
Това е вярно за всяка сфера на живота, в които различавате доброто от лошото поведение. Действайки правилно, вие ставате надежден човек в собствените си очи. Започвате повече да се доверявате на минутните пориви, позволявайки си нежелано поведение.
• Ако се борите с отлагането, то за добрата работа от сутринта, ще ви се прииска да се възнаградите следобед.
• Ако се опитвате да се научите да ходите на фитнес, след успешна тренировка ще ви прииска да отложите следващата.
Оправдавайки нежеланото поведение с отминали заслуги, не чувстваме вина за нарушението. Струва ни се логично – щом съм се държал добре, това означава, че заслужавам награда. Всъщност в това няма логика.
Не съществува калкулатор, колко добре сме се държали и каква награда сме заслужили. Уповаваме се на някаква вътрешна система за оценяване и се оказваме в капана на измамата – забравяме за реалните цели и се поддаваме на съблазните.
Греховете за сметка на бъдещите победи
Втората стратегия за самозалъгването е още по-изострена – разрешаваме си да грешим на кредит. Днес мързелуваме, отлагаме важните неща или ядем сладко, а утре си обещаваме диета, да започнем да ходим на фитнес и да си свършим цялата работа.
Лъжичка мед в бъчва катран
Третата стратегия е самооправданието – търсене на положителен аспект в негативното поведение и се фокусираме максимално върху него.
Например, опитваме се да пестим пари, но покупката със 70% отстъпка ни се струва добро предложение.
