От стрес и травми никой не е застрахован.
Понякога се случва и децата да преживеят емоционални сътресения.
Развод, силна уплаха, ситуации с опасност за живота или за здравето, всички видове насилие.
В последния случай няма нужда се съмняваме дали има психологическа травма.
Еднозначно да, тъй като стрес от подобен мащаб, не може да премине безследно за психическото здраве.
В тази статия ще стане въпрос за ситуации в живота на децата, след които на пръв поглед те се чувстват нормално, сякаш травмиращото събитие не се е отразило на тяхната психика.
Но понякога последствията от травмата се проявяват слабо, което заблуждава родителите, че с детето всичко е наред.
Ако възрастните не открият навреме, че психиката на детето е травмирана, целият негов живот може да протече по не особено радостен сценарий със:
• Формиране на сериозни комплекси;
• Говорни нарушения;
• Психологически и неврологични заболявания;
Фактът, че стресът има последствия кара родителите да се обръщат за помощ към психолог.
Но закъснялото лечение в много случаи може да се окаже неефективно.
По какви признаци родителите трябва да разберат, че детето преживява последствията на емоционална травма и има нужда от помощ?
Когато детето не спи и не се храни добре
Сънят е важен процес за психиката, който позволява възстановяване на изразходените за деня ресурси.
Когато се събудят сутрин, децата сякаш се обновяват и се изпълват със сили, готови са отново да завоюват света.
Когато детето не спи добре, това може да е тревожен сигнал.
Не е просто стечение на обстоятелствата, ако детето не може да заспи, казва, че го е страх, дълго се върти в леглото.
Ако подобно поведение се повтаря всеки път, родителите трябва да открият какво го тревожи и не го оставя да заспи.
Вследствие на емоционалната травма детето обикновено не може да заспи заради тревожни мисли.
Ако възрастта го позволява, тази тема трябва да се обсъди откровено с детето – да се успокои, да се разсеят съмненията, да се дадат нужните обяснения.
Понякога посттравматичните симптоми отшумяват само когато детето говори за своите тревоги и страхове с близък човек.
Ако ли не – по-добре да се обърнем към специалист.
Когато капризите станат често срещано явление
Тревожен сигнал за възрастните трябва да са честите детски капризи.
Когато преживяват, децата плачат и са постоянно раздразнени, в лошо настроение са почти през целия ден.
Всяка дреболия предизвиква сълзи.
Подобно поведение е характерно за малките деца в предучилищна възраст и понякога за по-големите ученици.
То сигнализира, че детето носи в себе си тежки чувства по повод това, което се е случило в живота на неговото семейство или не намира отговор на въпросите.
Често това се случва при развод, когато децата преживяват раздялата с един от родителите, с който не могат да се видят поради обстоятелствата.
Още не могат директно да кажат какво ги тревожи, вълнува, ядосва, плаши.
Затова и чрез капризи и плач да показват на възрастните, че им е лошо, боли ги или ги е страх.
В тази ситуация също може да помогне доверителен разговор.
Не всички деца могат да се разкрият в тази възраст, да осъзнаят, защо преживяват това и какво да правят.
Затова и малко дете, което е било жизнерадостно и весело, а после постоянно се дразни и плаче, трябва да се заведе на специалист.
