Състезанията показват как децата реагират на комплексни емоции
На група деца в предучилищна възраст бе поставена задачата да победят с един изстрел най-бързия строител на кули от блокчета. Разбира се, без децата да знаят, вече е било решено кое от тях ще грабне победата и кое ще загуби. Загубилите бяха унили и мрачни. Победителите, дори и на 2 години, показаха очевидно перчене: главите бяха вдигнати високо, гърдите изпъчени, ръцете поставени на бедрата в победоносна поза.
Но има и още нещо –децата демонстрират на много по-ранна възраст без да имат съзнание или разбиране за тях. Поради тази причина психолозите, провели състезанието, накарали децата след това изберат една измежду четири картинки онази, която най-добре описва начина, по който се чувстват. Децата, включени в проучването, различават гордостта у другия на 4-годишна възраст. Те могат да я видят у себе си на 5 години. Това дава на родителите календар, по който да се ориентират кога децата са готови да учат важни нови умения.
Когато родителите говорят с децата си за емоциите, малките демонстрират по-добра емоционална регулация с възрастта
Това означава, че когато децата станат на 4, те са готови за разговори, които се простират отвъд значението на щастлив, тъжен и уплашен. Родители могат да им помогнат да се научат и да управляват по-комплексни чувства като гордост, оптимизъм, разочарование или фрустрация.
Едно от нещата, които можем да научим от това изследване, е колко важно за нас е да развием ясни стандарти и цели за децата, които са едновременно и постижими, но и сами по себе си представляват предизвикателство. Важно е да научим, че децата трябва да постигат цели.
Професор Флом, професор по психология, е менторът на двама студенти, участници във въпросното изследване: Дарън Гарсия и Ребека Янис. Гарсия е водещият автор на изследването. Той също така е и баща, който е научил много за това, колко важно е да можем да мотивираме и караме децата да реализират и постигат различни цели. Той споделя, че един от най-важните житейски уроци, които е научил по време на експеримента, е това, че е от изключителна важност какви норми и граници ще поставим на децата си, но така, че те да могат да се справят с тях, но в същото време те да не бъдат прекалено лесни или скучни.
Джанис, другият съавтор на изследването, сега следва докторска степен по клинична психология. Двамата студенти публикуват още едно изследване заедно с проф. Флом през 2014 година, в което доказват, че малките деца имат по-голяма склонност да запомнят положителните моменти.
Джанис споделя, че веднъж след като е започнала изследването с проф. Флом, това я е вдъхновило до такава степен, че тя е решила да продължи образованието си с докторска степен. Тя признава, че до голяма степен на своите ментори, е успяла да постигне успехите и те са били сред основните фактори за нейното решение.
