Неврологичните заболявания са коварни, а лечението за тях е трудно, изисква преминаването през множество изследвания, а лечението, за някои от тях, се оказва невъзможно, дори и за възможностите на съвременната медицина.
В днешната статия ще дадем повече информация за едно коварно заболяване – болестта на Паркинсон.
Какво представлява болестта на Паркинсон
Болестта на Паркинсон е бавно прогресиращо, дегенеративно заболяване, засягащо допаминергичните неврони в структурите на екстрапирамидната система. Към засегнатите структури спадат: locus coeruleus; nucleus rhaphe; substantia nigra; ядро на Meynert; неокортекса и хипоталамуса.
Вследствие на намаленото действие на невроните, реагиращи на невромедиатора допамин, започват да се наблюдават, в по-голяма степен, ефектите на действие на други невромедиатори и, най-вече, на ацетилхолина.
Етиология на заболяването
Смята се, че за развитието на заболяването, значение оказват няколко фактора. От голямо значение е фамилната медицинска история.
Според проучвания, рискът от развитието на Паркинсон се увеличава 3 пъти, ако заболяването е засегнало близки по пряка линия. Болестта се среща по-често и при хора, които са работили някои от следните професии: миньори, металурзи, боксьори и др.
Честота на заболяването
Болестта на Паркинсон е сравнително рядко срещано заболяване. Засяга около 150 на 100 000 души на около 60-годишна възраст. В последното десетилетие се забелязва тенденция за намаляване на възрастта, на която се проявяват първите симптоми на болестта, като все по-често се срещат пациенти с Паркинсон на около 40-годишна възраст.
Рискови групи
Проучвания в областта на невродегенеративните заболявания показват, че болестта на Паркинсон засяга, предимно мъже след 60-годишна възраст. Други рискови групи са хора, работещи дълго време в среда с пряк достъп до манган – това са например металурзи, миньори.
Също така, изследвания в областта на спортната медицина са установили, че има връзка между Паркинсон и дългогодишната състезателна кариера в областта на бокса, ММА, борбата и т.н.
Клинична картина
Поставянето на диагноза за това заболяване не е толкова трудно, особено за пациентите, които се обръщат към лекар, на по-късен етап.
Симптомите на тази болест са:
- Тремор – Треперенето на крайниците се наблюдава, най-вече, в покой. В началото, то обхваща само единия от горните крайници, а в последствие и останалите крайници. Характерното за този тип тремор е, че той изчезва по време на сън и целенасочена работа с ръцете и се засилва при стресови ситуации.
- Сковаване на мускулите
- Промяна в начина на ходене и в позата на стоене – Болните, постепенно, започват да ходят с малки, ситни крачки. Главата и торсът са приведени напред, а ръцете са свити, плътно до тялото
- Когнитивен упадък
Лечение
В повечето случаи, се предписват медикаменти, в зависимост от стадия на заболяването. Ако медикаментозната терапия не даде добри резултати, може да се прибегне до хирургично лечение.
