По света около 1 милиард души имат 1 повишено артериално налягане, което се отнася към основните рискови фактори за преждевременна смърт и за развитие на сърдечно-съдови заболявания.
В същото време, повечето от тези хора имат лека степен артериална хипертония и без видими признаци на сърдечно-съдови заболявания, а оптималния начин на третиране на тази огромна група към днешния момент е предмет на дебат, тъй като в голямата част от клиничните изследвания с лекарствени препарати обикновено включват пациенти с по-високи нива на артериално налягане.
По-рано, през 2012 година беше публикуван Кокрановския преглед, който не показа ползата от фармакотерапията за пациентите с 1-ва степен на артериална хипертония /с артериално налягане 140-159 мм живачен стълб/90-99 мм живачен стълб/.
В този преглед били включени следните изследвания:
• „Изследване на Медицинския изследователски съвет по лечение на лека хипертония“ /Medical Research Council Trial of Treatment of Mild Hypertension, MRC/;
• „Австралийското национално изследване за артериалното налягане“/ Australian National Blood Pressure Study, ANBP/;
• Предпроектно проучване на Катедрата по въпросите на ветераните и Националния институт на сърцето, белите дробове и кръвта “ /Veterans Administration-National Heart, Lung, and Blood Institute Feasibility Trial, VA-NHLBI/;
Тези изследвания били публикувани в периода от 1978 до 1985 г. В тях били включени 8905 пациенти с лека артериална хипертония без захарен диабет и предшестващ прием на лекарствени препарати понижаващи кръвното налягане, в които се сравнявало плацебото с действието на бендрофлуметиазид, пропранопол, хлоротиазид, хлорталидон, резерпин. Недостатъците на този мета-анализ се състоят в това, че той не обхваща многобройните съвременни изследвания, използвани са медикаменти, които вече не са ефективни и е с недостатъчна статистическа сила.
С цел получаване на по-съвременна информация шведска група учени направи нов по-голям мета-анализ, резултатите, от който бяха публикувани на 22 декември 2014 списание „Annals of Internal Medicine“.
Той показа, че чрез прилагането на антихипертензивна терапия се постига понижаване на артериалното налягане от около 3.6/2.4 мм живачен стълб и при тези хора се понижава краткосрочният риск от инсулт и сърдечно-съдови заболявания.
Мета-анализът на шведските учени обхванал повече от 15 000 души с лека хипертония и без диагностицирани сърдечно-съдови заболявания, които били наблюдавани 5 години спрямо тях в продължение на същия период била прилагана антихипертензивна терапия и при тях се установил по-нисък риск от инсулт – 28%, смърт от сърдечно-съдови заболявания – с 25% и смърт от други заболявания с 22% в сравнение с контролната група.
В мета-анализът на шведските учени влезли 3 от горепосочените изследвания, с изключение на едно, което било с 7 участници и без клинично значение, и 10 проучвания, което обхванало Сътрудничеството на учените в областта на антихипертензивните терапии /Blood Pressure Lowering Treatment Trialists' Collaboration, BPLTTC/.
В изследването BPLTTC били включени следните:
• „Адекватен контрол на артериалното налягане при диабет“ / Appropriate Blood Pressure Control in Diabetes, ABCD/;
• „Действие при диабет и сърдечни заболявания: контролирано изследване на Претеракс и Диамикрон“ /Action in Diabetes and Vascular Disease: Preterax and Diamicron MR Controlled Evaluation, ADVANCE/;
• „Бергамско изследване на нефрологичните усложнения в резултат на диабет“ /Bergamo Nephrologic Diabetes Complications Trial, BENEDICT/;
Тези изследвания са публикувани в периода от 1998 до 2007 година и обхващали 6361 души, от които 61% преди това били на терапия с медикаменти за понижаване на кръвното налягане, а 96% имали захарен диабет. В изследванията били направени сравнение между трандолаприл, верапамил, рамиприл, фозиноприл и плацебо, а също и между повече и по-малко интензивно лечение.
